Една българка в ″караваните на любовта″ | Новини и анализи от Европа | DW | 10.03.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Една българка в "караваните на любовта"

Милена и Рита продават телата си. Посрещат клиентите си в каравани край шосето, изолирани от света. Двете момичета имат своите истории, чувства, мечти. Един филм разказва за живота им:

Елке Маргарете Леренкраус е режисьорка на документалния филм "Lovemobil", който представя историята на Милена и Рита - две проститутки в Германия. Те работят в т.нар. "каравани на любовта", разположени край шосета. Милена е от България. На 23 години е. Рита е на 24 и е избягала от бедността в Нигерия. Тя иска семейство и деца. Милена не вярва на мъжете, не може да си представи, че някой ден ще се омъжи. Тя работи, за да помага на малкия си брат, който живее в България. "Lovemobil" е отличен на редица филмови фестивали, а от март 2020 е включен в програмата на няколко кина в Германия. Александър Детев разговаря с режисьорката: 

Защо решихте да разкажете тази история?

Елке Маргарете Леренкраус: Познавам тези "каравани на любовта" от детството си. Тогава в тях работеха само германки. През последните 20-30 години това се промени. Днес там работят основно чужденки. Когато минаваш с някой автомобил покрай караваните, се чудиш кой е вътре в тях и каква е историята му. Идеята беше с този филм да предам емоцията на тези жени, да разкажа какво означава да живееш на едно шосе, изолиран от останалия свят.

Във филма се разказват истории за насилие, дори за убийства. Дали и преди е било толкова опасно, когато в караваните са работели само германки?

Елке Маргарете Леренкраус: Винаги е било опасно, но ми се струва, че преди не е било до такава степен. Германските жени говореха езика и можеха да потърсят помощ, те не бяха принудени да работят там. Това беше една различна ситуация.

Споменахте владеенето на езика. Интеграцията ли може да помогне на тези жени?

Елке Маргарете Леренкраус: Да, това е задължително. В момента, в който жените пристигнат и се озоват в подобна ситуация, някой трябва да ги подкрепи. Да разберат какви са правата им, да научат езика, да разберат как могат да излязат от това положение, ако поискат. Много е важно да има при кого да отидат.

Във Вашия филм участва жената, която предоставя караваните под наем. В него обаче участват и клиенти на момичетата. Как успяхте да ги убедите?

Елке Маргарете Леренкраус: Всъщност ние снимахме в други каравани, на други места, за да предпазим нашите героини. Не искахме да показваме местата, където те по принцип работят. Клиентите им нямаха никакъв проблем. Тези, които се виждат във филма, нямаха никакви задръжки да правят пред камерата това, което правят и иначе. Според мен това се дължи на тяхната различна представа за жените. И оттам започва проблемът. За тях е нормално, че има проституция и няма нищо лошо да се възползваш от нея. Ние снимахме с шестима редовни клиенти. Трима от тях бяха включени във филма. 

Какво научихте Вие самата по време на работата по филма?

Елке Маргарете Леренкраус: Научих, че не всичко е черно и бяло. Има например огромна разлика между германките, които сами са избрали да работят именно това, и жените, които са станали жертва на трафик на хора и проституират по принуда. Има и немалко случаи, които се нареждат някъде между тези две крайности - в една сива зона между доброволното и принудата. Милена е там, не защото го е решила, а защото се е подмамила. Рита е избрала тази работа поради икономически трудности.

Филмът поражда и куп други въпроси. Сексуалните услуги работа ли са? Какво е свободата и кога една работа е доброволна? За мен това шосе илюстрира безизходицата на един глобализиран капитализъм, в който ние като общество си затваряме очите и експлоатираме слабите, в този случай жените. 

За мен беше много важно да представя героините ми не просто като жертви, не като сексуални работнички. А като пълноценни хора, като комплексни личности. Във филма се случва много: те се влюбват, липсва им семейството, карат се с приятели. Моменти, които ние зрителите познаваме от собствения си живот. Исках да покажа и атмосферата на улицата. Този филм не просто изрежда факти, той предава чувства и емоции.

Елке Маргарете Леренкраус

Елке Маргарете Леренкраус

Уши е жената, която отдава караваните и получава по 70 евро на ден от жените. Протагонистка или антагонистка е тя във филма?

Елке Маргарете Леренкраус: Много добър въпрос. Тя е въведена във филма като антагонист. Но в течение на филма това се променя. В началото тя е тази, която държи властта и раздава заповедите, но в края зрителите разбират, че като дете тя е била експлоатирана от майка си и мисля, че тогава нещата се преобръщат. Това не я оправдава, но показва една систематична поредица от злоупотреби, които се наследяват и от следващото поколение.

Не беше ли трудно да я убедите да говори и да разкаже историята?

Елке Маргарете Леренкраус: Смятам, че Уши е достигнала една възраст, в която приема всички тези неща с усмивка. Ние прекарахме много време заедно. Тя ни прие почти като свои деца. Ние имаме различни разбирания, но въпреки всичко тя има добро сърце. Още в началото беше готова да участва. Мисля, че тя искаше да разкаже своята история.

Във филма Милена многократно казва, че иска да се махне от там. Как изглежда животът ѝ днес?

Елке Маргарете Леренкраус: Добре. Видях я миналата седмица, тя е поела контрол над живота си и се чувства добре. Повече не мога да кажа.

Къде може да бъде видян филмът?

Елке Маргарете Леренкраус: В момента го показваме в Северна и Източна Германия. Надявам се, че ще стигне и до другите краища на страната.

 

***
Чуйте и разказа на една бивша проститутка от Румъния:

 

Вижте видеото 04:00

Историята на една бивша проститутка от Румъния

Редакцията препоръчва

Реклама