Една балканска среща, закъсняла с цял век | Новини и анализи от Европа | DW | 11.11.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Една балканска среща, закъсняла с цял век

Освен един скандал, първата среща на правителствени ръководители от Албания и Сърбия не произведе нищо друго. За какво всъщност трябва да разговарят двамата политици следващия път? Коментар на Драгослав Дедович.

default

Министър-председателите на Албания и Сърбия - Еди Рама и Александър Вучич

Медиите нарекоха срещата историческа - нали за първи път помежду си разговарят демократично избрани правителствени ръководители от Сърбия и Албания. "Исторически" е всъщност само закъснелият момент на тази среща. И все пак - по-добре късно, отколкото никога. Което обаче не отменя факта, че тази среща закъсня с цели 100 години.

Белград и Тирана са на два часа полет от Берлин и Брюксел, но помежду си са отдалечени на светлинни години. На Балканите гостът винаги е на особена почит, дори когато е твой враг. Но какво друго освен мачовски ритуали и патетични ръкостискания можеше да донесе тази среща? Всичко друго, само не и конкретни резултати. Защото резултати не може да има там, където не се говори открито за съществуващите проблеми.

Но и това не се случи на първата среща между двамата премиери. В присъствието на своя гост, сръбският министър-председател окачестви споменаването на независимостта на Косово като "провокация", каквато той не очаквал от Еди Рама. Александър Вучич си е представял, че двамата с албанския му колега ще обсъждат само "безопасни" теми, например от областта на икономиката или младежкото сътрудничество. Но не би: очевидно неговият гостенин бе решил да не изпуска възможността да се изяви като адвокат на независимо Косово, при това на сръбска територия.

Къде да минава границата между Велика Албания и Велика Сърбия?

Бившата сръбска провинция Косово си остава ябълката на раздора между Тирана и Белград. А Косово, като обект на внимание и от двете страни, сигурно се чувства доста комфортно в тази роля, макар да е най-бедната от бедните страни в Европа.

Albaniens Premier Edi Rama betritt serbischen Boden

Военни почести за албанския гост Еди Рама

Официално Белград и Тирана твърдят, че уважават принципа за неприкосновеност на границите, чието значение намалява в Обединена Европа. Но дори и тази официална теза носи силен политически заряд: когато Сърбия говори за своите граници, тя мисли и за Косово, докато Албания включва в това число и границите на втората албанска държава на Балканите - независимо Косово. Малко по-почтени в това отношение изглеждат гражданите, които са избрали тези политици - когато са на маса, хората в Белград, Прищина и Тирана се питат къде трябва да преминава границата между Велика Албания и Велика Сърбия.

След дълго мълчание, между двете балкански държави се очерта един видим и един невидим дневен ред. Благодарение на паричните постъпления от ЕС, политическите касти в Белград и Тирана развиха един вид условна рационалност - нали и двете страни се стремят към пълноправно членство в ЕС. Невидим, но реален, си остава копнежът на много албанци и сърби за национално обединение в една държава.

Но има и няколко разлики. Под международния натиск през последното десетилетие на миналия век, Сърбия беше принудена да се откаже от великосръбските си мераци. Единствената държава, в която живееха почти всички сърби, се наричаше Югославия. Днес Сърбия няма нито политическо, нито икономическо поле за великосръбски мечти. Позицията на Албания е по-деликатна: фантазиите за обединение на албанците в Косово, Македония, Черна гора и Гърция не фигурират в програмите на нито една от албанските партии. Въпреки това копнежът за обединение е в главите и сърцата на много хора. Това подхранва популизма на албанските политици, но в никакъв случай не е основа за воденето на реалистична политика.

Бъдещето се нарича ЕС

Deutsche Welle Serbisch Dragoslav Dedovic

Драгослав Дедович

Много често на Запад косовските албанци са смятани за жертва. Включително заради това, през 2008 година Вашингтон, Берлин, Париж и Лондон веднага признаха независимостта на Косово. Заради това обаче Прищина и Тирана не бива да си мислят, че е възможна нова корекция на границите в полза на някакво "албанско единство". Единственото общо правно пространство, където всички сърби и всички албанци могат да живеят мирно, е Европейският съюз. Той е шанс за двата народа, както и за твърде различните държави, в които те живеят. Ако обаче притегателната сила на ЕС отслабне, рано или късно националните копнежи отново ще вземат връх.

Етническият национализъм често повтаря характеристиките на религиозния: там, където се сблъскват две абсолютистични претенции, не може да има диалог. Затова, на следващата си среща, двамата министър-председатели трябва да запонат да съкращават 100-годишното изоставане в междусъседските отношения. Едно споразумение за приятелство между Белград и Прищина, със задължението за мирно решаване на всички спорни въпроси и взаимна подкрепа по пътя към ЕС, би било добро начало.

Редакцията препоръчва

Реклама