Един човек, един живот, една книга | Начало | DW | 05.10.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Един човек, един живот, една книга

Над 400 години са изминали вече, а той нито е остарял, нито е доскучал. Нищо, че цял живот е писал и дописвал само една-единствена книга. Калин Терзийски ни припомня за Мишел дьо Монтен.

Каквото и да направи съвременният творец, то ще задържи вниманието на публиката му за ден, за два, а после ще заглъхне, ще отшуми и от него няма да остане нищо. А творецът, ако иска да остане в главите и сърцата на хората, още на четвъртия ден ще трябва да сътвори отново нещо, за да грабне вниманието на същата тази публика. Иначе ще угасне като творец и ще трябва да се влее в редиците на очакващите. На очакващите нови и нови впечатляващи неща. Нови творения.

Добре, но все пак: ние четем Омир. И той не е за три дни. Нито пък Шекспир, нито Монтен. Всички тези чудеса не са били чудо за три дни и поколенията са си ги предавали, а са си предавали и възторга към тях - отново и отново.

Да монтираш скрит дефект

На какво се дължи тая тридневност, тая краткосрочност и нетрайност на съвременните творби? Струва ми се - на съвременния пазар. Всичко в съвременния бърз пазарен свят остарява ужасно бързо и трябва да се подменя ужасно скоро. Бях възхитен и ужасен от факта, че в гигантските корпорации, произвеждащи стоки за бита, има цели научни отдели с хиляди служители, които се занимават само с това да измислят и усъвършенстват дефекти. В стоките. Тези дефекти трябва да се „задействат” - като бомбички с часовников механизъм - след точно определен срок.

В такъв свят, при такъв пазар, крепящ се най-вече на неимоверно интензивното произвеждане-консумиране-изхвърляне, е съвсем нормално и произведенията на изкуството да са „бързоциклиращи”. Да са произведени с някакъв скрит дефект, за да остаряват и доскучават още на първата седмица след произвеждането им. За да се отвори място за нови произведения.

Michel Eyquem de Montaigne

Мишел дьо Монтен (1533 - 1592)

И в този миг, естествено, се сещам за Монтен. Който вече над 400 години нито е остарял, нито е доскучал. А цял живот е писал и дописвал само една-единствена книга. Явно с пълно пренебрежение към идеята за популярността или за очакванията на публиката, ламтяща за нови забавления. За своята единствена и наистина велика книга "Essays" - или "Опити", Монтен казва горе-долу следното: Искам някой почтен човек да я прочете... и тя да стане повод да поговорим и да се сприятелим. Какво благородно и напълно неразбираемо в съвременната ситуация желание! Да намериш един човек или няколко души, на които да въздействаш за дълго, вместо да възбудиш любопитството на милиони (а защо не и на милиарди?) само за седмица.

Защо сме живи?

И така. Мишел дьо Монтен, пишещият-само-една-книга-цял-живот, е роден в замъка Сен Мишел дьо Монтен в семейството на Пиер дьо Монтен, виден юрист, правещ кариера в Бордо. Мишел получава сериозно и задълбочено образование и служи на краля, но без особена амбиция. През целия си живот явно се стреми към друга цел: да отговори на основните екзистенциални въпроси. Защо човек е жив, защо живее и защо трябва да продължи да живее? И също така - как да направи всичко това? Монтен живее умерен, разумен и доколкото може морален живот. От този обикновен живот на провинциален благородник той извлича своята мъдрост. И я предава, необременен от тягостното желание да впечатли публиката, страница след страница, ден след ден. Славата и популярността не го интересуват - и навярно тъкмо поради това, колкото и да е парадоксално, славата и популярността му остават за вечността.

Един човек, един живот и една книга. Ето това е формула, в която днешните творци могат дълго да се взират със съжаление и навярно с неразбиране. Но тази формула явно е истинска. Защото действа вече цели четири века. От 1592-ра, когато смиреното сърце на Монтен престава да бие.

Автор: К. Терзийски; Редактор: А. Андреев

Редакцията препоръчва