Един философ, който разбира бъдещето | Начало | DW | 17.06.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Един философ, който разбира бъдещето

Демокрация, диалог и гражданско общество - за големия философ Юрген Хабермас те са ключът към бъдещето. 85-годишният професор и до днес участва активно в обществената дискусия и се застъпва за повече интеграция в Европа.

Това мъчително усещане е познато на мнозина - че в дъното на политиката стоят не демократично избраните личности, а един анонимен бюрократичен апарат. И че ефективността, която играе централна роля в икономиката, постепенно се превръща в главна цел и в други житейски области. Юрген Хабермас го вижда така: определящи за модерното общество са именно бюрократизираната масова демокрация, в която непрекъснато се спазаряват сенчести компромиси, и икономизирането на целия живот. Ето защо философът пледира за по-активна намеса на гражданското общество. Неговите блестящи анализи на съвременното общество (например в първата му голяма книга "Структурни изменения на публичността"), силните му публицистични изяви и научните му трудове, които невинаги са лесно разбираеми, постепенно превърнаха Хабермас в един от най-известните съвременни философи.

Да се опитоми капитализмът

"Червената нишка" във философията на Хабермас е демокрацията, обяснява неговият биограф Щефен Мюлер-Доом. Според него един от главните въпроси, чийто отговор търси философът, гласи: "Как с демократични средства може да се "опитоми" икономическата система на капитализма?". Хабермас разбира демокрацията като публичност, тоест той е убеден, че в едно общество трябва да има дискусия, казва Мюлер-Доом. И още нещо важно за германския философ: за разлика от постмодернистите, Хабермас е убеден, че и в глобалния свят, където се срещат различни култури, все още съществуват универсални истини и морални принципи. Тъкмо до тези истини и принципи гражданите на света могат да се доберат по пътя на диалога. Но има едно много важно условие: за разлика от политиците, които действат стратегически, участниците в един такъв диалог търсят най-вече съгласие и спазват определени правила. В този диалог всеки взима другия насериозно и изхожда от убеждението, че другият е честен и почтен. Освен това всички имат равно право да взимат думата, а принудата е изключена като инструмент.

Спазят ли се всички тези уговорки, диалогът ще протече единствено по законите на разума, а ще надделее единствено по-добрият аргумент. Разбира се, по-добрият аргумент не води до окончателната истина, той просто открива пътя към една временна истина - но и това е нещо. Критиците на Хабермас обаче често го атакуват с обвинението, че този идеален обществен диалог, който той си представя, в реалността просто не е възможен.

Престъпният режим на Хитлер

Horkheimer und Adorno 1964

Април 1964: Хабермас (отзад вдясно) заедно с М. Хоркхаймер и Т. Адорно

Привързаността на Юрген Хабермас към демокрацията очевидно има пряка връзка със собствената му биография. Още като юноша, през 1945 година, той установява, че е живял под управлението на един престъпен режим, който е върнал Германия в епохата на варварството. Неслучайно десетилетия по-късно Хабермас влиза в остър конфликт с историците около Ернст Нолте, които прокарват паралел между националсоциалистите и режима на Сталин. Според Хабермас това е опит да се омаловажат престъпленията на Хитлер и най-вече - чудовищното изтребление на евреите.

Идеология и власт

След университета Юрген Хабермас най-напред се изявява като публицист и журналист, занимава се с философия, икономика и немска литература. По-късно започва работа във Франкфуртския институт за социални изследвания, където по това време вече се утвърждава школата на Макс Хоркхаймер и Теодор В. Адорно, известна като "критическа теория" или "Франкфуртската школа". Франкфуртските философи имат амбицията да се доберат до идеологическата основа на властовите механизми.

Към края на 60-те години на миналия век Франкфурт се превръща в център на студентските протести. Хабермас подкрепя порива за политическо участие и призивите на гражданско неподчинение. В същото време той се дистанцира от радикалните групировки и от студентския лидер Руди Дучке, когото обвинява директно в "ляв фашизъм".

Водете диалог!

Jürgen Habermas mit seiner Frau Ute Wiesbaden 18.12.1999

Хабермас със съпругата си Уте Вийсбаден на връчването на нарадата за култура на Хесен 1999 г.

"Теория на комуникативното действие" и до днес се смята за главния труд на Юрген Хабермас. В тази книга философът развива идеята си, че тъкмо комуникацията, общуването са решаващ фактор за интеграцията на едно общество. След пенсионирането си през 1994 година философът продължава активно да се намесва в обществения живот. През 1999 година - за мнозина неочаквано - Хабермас подкрепи намесата на НАТО в Косовския конфликт с думите: "Когато няма друг начин, демократичните съседни страни са длъжни да се притекат на помощ с международно-правна легитимация".

Юрген Хабермас открай време се застъпва и за по-нататъшната интеграця на ЕС, но не пропуска да критикува и демократичните дефицити на Общността. Когато избухна еврокризата, философът подкрепи стриктния курс към икономии и разви идеята си, че валутният съюз постепенно трябва да се превърне в "наднационална демокрация", на която националните държави да отстъпят част от суверенитета си. "Хабермас си представя едно световно гражданско общество, но без световно правителство. А Обединена Европа според него може да даде важни импулси за постигането на тази цел," обяснява биографът на Хабермас Щефен Мюлер-Доом.

Редакцията препоръчва