Един сириец разказва | Новини и анализи по международни теми | DW | 20.09.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Един сириец разказва

В нощта, когато от небето изведнъж започват да се сипят бомби, Мохамед и семейството му осъзнават, че в Сирия няма живот. Но и в Турция, където са вече от осем месеца, бъдещето им е твърде несигурно. Ето тяхната история:

"Никога не сме мислили за бягство в Турция, но ни се наложи. Когато през онази нощ бомбите започнаха да се сипят над селото ни, ние побягнахме към полето. Представете си само - децата и жена ми бяха на това пусто поле. Под падащите бомби. Валеше дъжд, всички бяхме мокри до кости, а животът ни висеше на косъм", разказва Мохамед. Семейството прекарва две денонощия на полето. Спят под открито небе, без палатка, без завивки. Децата плачат от страх и студ, а смъртта не спира да се сипе от небето. Чак след два дни семейството успява да намери транспорт за Турция.

"Видях с очите си как ги убиха"

Сириецът разказва, че децата му са силно травматизирани от бомбардировките: "Винаги когато над нас прелита самолет, синът ми изпада в паника, а види ли по телевизията развалини, започва да плаче. Нищо друго не мога да направя, освен да го прегърна и да се опитам да го успокоя", споделя Мохамед. После разказва и за една друга драма, на която станал свидетел: "Войници на сирийската армия влязоха в къщата на братовчедка ми, изведоха петте ѝ деца навън и ги застреляха. После изгориха труповете им. Бях там. Видях с очите си как ги убиха и ги изпепелиха."

Мохамед и семейството му са вече от осем месеца в Турция. Палатките на бежанския лагер, в който попадат в началото, са прогизнали от постоянния дъжд, земята е мокра и мръсна, както всичко останало на това място. Семейството напуска лагера и се установява в граничния турски град Рейханлъ. През месец май обаче и там падат бомби. Мохамед подозира, че зад това нападение стои сирийското правителство: "Ние избягахме от войната, избягахме от бомбите, но те ни застигнаха и тук, в Турция. Питам се: има ли въобще място на този свят, където да можем да живеем в сигурност", казва сириецът.

Syrien Flüchtlinge in Boynuyogun Türkei

Сирийските бежанци в Турция са близо 500 хиляди

В Рейханлъ Мохамед плаща по 280 евро наем месечно - твърде много пари за семейството бежанци. Мохамед разказва, че често му се налага да взима пари назаем, за да се разплати - нещо, което му се случва за първи път. Преди той винаги е имал достатъчно пари, които е припечелвал с честен труд. В Турция обаче не успява да си намери работа, а спестяванията бързо се топят.

"Какво ще стане с децата ми?"

"Опитах се да си намеря работа в града", разказва Мохамед. "Но ми казаха, че няма работа за инженери, понеже градът бил прекалено малък. Затова започнах да мия чинии в един ресторант. Трябваше да работя от седем вечерта до седем сутринта. Много уморителна и мръсна работа. На ден получавах около 10 евро, бързо се отказах. Някои ми казват, че бих могъл да си намеря по-добра работа в Истанбул, но това е трудно, защото не знам турски", признава Мохамед. После разказва, че в началото турците се страхували да контактуват със сирийци. "Сигурно са чували лоши неща за нас по медиите. Но сега нещата изглеждат другояче. След като ни опознаха, всичко се промени", казва Мохамед.

Накрая той споделя, че вече се чувстват сравнително добре в Турция. Но ги тревожи неизвестността: какво се случва в Сирия, как я карат хората там, как живеят, как оцеляват... Мохамед се притеснява и за децата си, защото в Турция те нямат право да посещават нито училище, нито университет. "Бъдещето на децата ни - това е най-сериозният ни проблем, най-голямата ни тревога", споделя Мохамед.

Автор: М. Грибелер, Б. Узунова; Редактор: Д. Попова-Витцел

Редакцията препоръчва