Един порнофил губи своя ореол | Начало | DW | 14.08.2009
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Един порнофил губи своя ореол

Божественият маркиз дьо Сад бива разомагьосан. След десетилетията на култово почитание от всички авангарди, днес свещеният съюз между философия и порнография започва да се руши - пише парижкият кореспондент на "ФАЦ".

default

Маркиз дьо Сад (1740-1814)

Въздигането на преследвания маркиз от затвора и лудницата до пътеводна звезда на късния 20-ти век спада към куриозните глави на духовната история. Поетите и писателите на 19-ти век, включително Бодлер и Флобер, четат аристократа-еротоман с огромен интерес, но тайно. Хвърлянето на Сад в затвора е последвано от цензурирането на произведенията му. През 1909 година Аполинер публикува антология с откъси от книгите на "най-свободния дух на всички времена", ценен по-късно и от сюрреалистите.

La Fura Dels Baus - XXX

Сад в театралния афиш

Закъсняла известност

Сад стига до книжарниците едва след Втората световна война: през 1947 година издателят Жан-Жак Повер публикува "Историята на Жюлиет", вследствие на което бива осъден и изгубва гражданските си права. Десет години продължава борбата му с правосъдието. Жорж Батай, Жан Кокто и други именити интелектуалци се застъпват за него и през 1958 година той е оправдан. Повер е автор на тритомната биография на Сад, която излезе през 80-те години. В края на миналия век порочният маркиз бе коронясан като класик с включването на произведенията му в "Плеяда", най-престижната френска поредица.

Сад е емблематична фигура за почти всички авангарди след войната. Той присъства в "Диалектика на просвещението", легендарния труд на Адорно и Хоркхаймер. На него се позовават Морис Бланшо и Ролан Барт. Кръгът Тел Кел - в който влиза и Юлия Кръстева - почита Сад като светец на литературата. Нейният мъж Филип Солер променя многократно своите теории и идеологии - Сад си остава непоклатима отправна точка.

Той играе важна роля и при Фуко. Доказано е влиянието му върху киното и театъра, от Пазолини до Питър Брук. Увлечението по Сад е един от лайтмотивите на епохата, в която всичко бе направено "наново", и чиито ключови понятия са подривност и трансгресивност. С тяхна помощ бе облагороден и порочният маркиз: нищо друго не освобождава човека така, както онова, което е било забранено.

Essayist Michel Onfray

Философът Мишел Онфре

Разомагьосването на Сад

Само че този похват се изхаби и банализирането на Сад изглежда неудържимо. През тези дни той присъства дори във фестивалната култура и в афиша на летния театър във Франция. Списание "Поан" му посвети своята корица и дълъг текст, твърдейки, че "изобретателят на садизма" все още упражнявал въздействие върху големите умове.

Равнопоставянето между философ и порнограф обаче се руши. Тъкмо радикалният хедонист Мишел Онфре зове за ревизия. "Сад не е първият философ на модерността, а последният философ на феодализма." Онфре хвали Хана Арендт и Албер Камю, които не се поддали на неговия култ. Какво можел да намери изследователят на тоталитаризма в "120-те дни на Содом": "В тази книга хора биват бръснати, омърсявани, унизявани, татуират им номера върху кожата и ги убиват за развлечение - на какво ни напомня това?" Онфре нарича "похвални писания" книгите за Сад, "който е бил просто един сексуален престъпник".

Редакцията препоръчва