Един от най-смъртоносните режими в човешката история | Новини и анализи по международни теми | DW | 17.04.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Един от най-смъртоносните режими в човешката история

На 17 април 1975 година червените кхмери превземат камбоджанската столица Пном Пен. През 1978 година Виетнам слага край на терористичното им господство. Днес, 40 години по-късно, миналото все още не е преодоляно.

Адска жега е надвиснала над провинция Кандал на юг от Пном Пен. Арун (името е променено от редакцията) се е загърнал плътно със своята крама (традиционен памучен шал на кхмерите), за да се предпазва от слънцето. Арун е фермер и развъжда патици. В миналото обаче е бил сътрудник на червените кхмери. Вербуван е през 1975 година от поддръжници на Пол Пот. Тогава е бил на 16 години. Назначават го за надзирател в един затворнически лагер, недалеч от родното му село. Също както в придобилия печална известност затвор Туол Сленг, и в този затворнически лагер са изтезавали и убивали хора. По време на своето терористично господство червените кхмери изграждат подобни лагери из цяла Камбоджа.

Foltergefängnis Tuol Sleng in Kambodscha Bildergalerie

Зловещият затвор Туол Сленг

Арун твърди, че лично не е участвал в убийствата. Бил длъжен само да предава на началниците си списъци с имената на заподозрени. "Не съм се замислял какво точно правя. Опитвах се само да изпълнявам точно заповедите", казва Арун. Както много други бивши червени кхмери, и той твърди, че нямал друг избор. "Страхувах се за живота си", споделя Арун.

Жертви или извършители?

Доказан факт е, че червените кхмери избиват и десетки хиляди свои поддръжници. В началото на господството на Пол Пот червените кхмери избиват преди всичко интелектуалци и привърженици на стария режим. По-късно разпростират геноцида и върху евентуални изменници в собствените си редици. Затворът Туол Сленг в Пном Пен е ярък пример за мащабите на тогавашната параноя. 80 процента от над 14 000 души, убити в този затвор по особено брутален начин, са били червени кхмери. Затова и мнозина, които първоначално служат вярно на режима на Пол Пот, се смятат днес за жертви. Подобно на Арун те отричат всякаква вина и оправдават безропотното си покорство със страха от ужасните наказания. Вместо да признаят своята отговорност, предпочитат да обвиняват онези, които са били на върха на йерархията. Проучване на калифорнийския университет в Бъркли показва колко дълбоко е заседнало това възприятие в колективното съзнание на камбоджанците, преживели ерата на Пол Пот. Според изследването, 90 процента от камбоджанците считат себе си за жертва на режима.

Kambodscha Regime der Roten Khmer Pol Pot

Водачът на червените кхмери Пол Пот

Изясняването на въпроса за вината е и до днес едно изключително трудно начинание. Към това се прибавя и фактът, че представители на старите клики са все още част от политическия елит на Камбоджа. Ако зависеше от волята на правителството, тази тъмна страница от камбоджанската история трябва просто да бъде забравена, тоест - да бъде заметена под килима. Премиерът Хун Сен, който до 1977 година е бил командир при червените кхмери, упорито блокира всякакви усилия за изясняване на миналото. Той категорично отхвърля намеренията на Трибунала за червените кхмери да разследват още функционери на режима на Пол Пот. Според Хун Сен, задълбаването в миналото застрашавало крехкия мир в страната и можело да доведе до гражданска война. И донякъде е прав: взаимното недоверие в Камбоджа е голямо. Извършители и жертви живеят често врата до врата, а понякога дори са членове на едно и също семейство. "Нашето общество е като счупена чаша, чиито малки парченца са разпръснати по земята", казва Йок Чанг от Камбоджанския документационен център, където се съхранява най-големият архив за годините под господството на червените кхмери. "И сега трябва отново да съберем разпръснатите късчета", допълва той.

Подводните камъни

Всеки опит за събуждане на спомена за геноцида се изправя пред следната дилема: от една страна отварянето на стари рани невинаги е здравословно, а от друга е пределно ясно, че не бива да се мълчи по въпроса за вината. Ярък пример в това отношение са споровете около новия паметник на жертвите в затвора Туол Сленг в Пном Пен. Около каменната постройка са разположени черни мраморни плочи с имената на избитите цивилни граждани и червени кхмери. Според Йок Чанг, паметникът отправя погрешен сигнал. И при най-добро желание за помирение, казва той, не бива да слагаш всички в един кюп. "Цивилните граждани и избитите поддръжници на червените кхмери не бива да се поставят под общ знаменател", категоричен е Йок Чанг. Защото за оцелелите от режима е много трудно да се примирят с факта, че паметникът отдава почит и на бивши извършители, превърнали се по-късно в жертви.

Hun Sen Premierminister Kambodscha Dezember 2014

Премиерът Хун Сен

Казано накратко: преодоляването на миналото е сериозно предизвикателство за Камбоджа. И това едва ли ще се промени скоро, като се има предвид, че министър-председателят Хун Сен иска да прокара закон за по-строг контрол върху неправителствените организации.

Официалният аргумент е, че по този начин ще се ограничи евентуалното влияние на чуждестранни терористични организации. А това, че законът ще даде възможност за проследяване на всички граждански усилия за изясняване на геноцида, е за Хун Сен един благоприятен страничен ефект.

Реклама