Един опасен текст | Новини и анализи от България | DW | 09.01.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Един опасен текст

В българския парламент е внесено предложение за нов репресивен текст. Според него хората, служещи на "чужда организация", могат да отидат в затвора, казва председателят на БХК Красимир Кънев в интервю на Татяна Ваксберг.

Има и по-репресивно законодателство от това на Тодор Живков. Такова може да стане законодателството на европейска България, ако парламентът приеме една промяна в Наказателния кодекс. Предложеният текст на чл. 305, ал. 3 гласи: "...български гражданин, който се постави в услуга на друга държава или на чужда организация, или на организация под чужд контрол, за да ѝ служи във вреда на Републиката, се наказва с лишаване от свобода от 2 до 8 години".

Според председателя на Българския Хелзинкски комитет (БХК) Красимир Кънев, текстът е опасен. "Правозащитната общност го окачествява като мракобесен. Този текст предвижда сурови наказания на произволна основа, защото изобилства от неясни или разнопосочни понятия. В проекта за нов Наказателен кодекс не е дефинирано нито едно от понятията, за които може да се отиде в затвора до осем години: не пише какво означава "чужда организация", нито какво означава "под чужд контрол". Не е ясно какво се разбира под понятието "служи", нито е уточнено кое точно се смята за "вреда на Републиката".

По думите на Красимир Кънев потенциалният обект на една подобна разпоредба са хора като него самия, както и други правозащитници. "Все пак именно ние сме тези, които дават информация на "чужди организации" - на "Амнести Интернешънъл" или на ООН по въпроси, които засягат състоянието на човешките права в България. После тези организации изготвят силно критични доклади, които някой съдия би могъл спокойно да тълкува като "във вреда на Републиката". Особено ако съдията симпатизира на Атака, ВМРО или НФСБ например", казва Кънев.

КОЙ?

Макар и да е предложен за гласуване през 2014 година, текстът на новия Наказателен кодекс е изготвен още през 2011 година от мнозинството на ГЕРБ. Оттогава датира и предложението да се приеме репресивния член 305 с неговата трета алинея. Предложението е прието по време на заседание на първата работна група, в която влизат представители на различните власти, както и юристи от Софийския университет, действащи съдии и прокурори. Източници на Дойче Веле посочват, че макар отговорността да се носи от политическата сила, конкретният автор на текста за "служенето" на "чужда организация" трябва да се търси по-скоро в академичните среди, отколкото сред експертите на министерството на правосъдието например. "Чиновниците от министерството се занимаваха най-вече с онези текстове, които имат отношение към международни договори, но член 305 не е от тях", изтъква и Красимир Кънев.

"Не зная кой точно е написал този текст, защото не бях член на първата работна група", спомня си той. "Аз бях член на втората работна група, създадена през 2012, отново по време на управлението на ГЕРБ. Много добре помня, че когато през пролетта на 2013 стигнахме до обсъждане на този мракобесен текст, бяхме единодушни, че той трябва да отпадне. Бях шокиран, когато разбрах, че въпреки това текстът на член 305 ал. 3 е запазен в окончателния вариант и дори внесен за разглеждане, но вече от новото политическо мнозинство. И в момента е на уебсайта на министерството на правосъдието, което очевидно стои зад текста".

Krassimir Kanev Helsinki Komitee Bulgarien

Красимир Кънев

По думите на Красимир Кънев новото мнозинство е действало стихийно с проекта за нов Наказателен кодекс. "През септември министърът на правосъдието Зинаида Златанова практически разпусна работната група и ни каза, че е обещала още през декември да представи в Брюксел новия Наказателен кодекс. Тя даде достатъчно поводи да мисля, че изобщо не е запозната с работата върху този закон. Факт е, че и с останалите проблемни текстове постъпиха по същия начин – работната група се беше договорила за тяхното отпадане или смекчаване, но в крайна сметка всички текстове бяха внесени без изменения такива, каквито бяха в началото. И едва напоследък започнахме преговори с министерството", подчертава председателят на БХК.

По примера на кого?

Идеята да се накажат хора за "служене" на "чужда организация" няма аналог в последните 60 години никъде по света. "Няма я в Тодор Живковия Наказателен кодекс от 1968, нито дори в сталинисткия български кодекс от 1951 година", казва Кънев. Дори СССР от времето на Брежнев не съдържа подобна норма, има я само в Сталиновия закон.

Внесеният в парламента текст напомня само за една съвременна норма и тя е от страната на Путин. Именно там преди две години беше въведено задължителното регистриране на неправителствени организации с чуждестранно финансиране като "чуждестранни агенти". Красимир Кънев обаче уточнява, че този паралел не е точен: "Нашият текст е по-мракобесен от руския, защото в Русия става дума за норми от Закона за нестопанските организации, а не за наказателна отговорност, вписана в Наказателния кодекс. И крайната санкция в Русия е заличаване на организацията, а не затвор, както се предвижда у нас."

Според Красимир Кънев българският текст най-вероятно е заимстван неправилно, непълно и превратно от Наказателния закон на днешна Франция. "В неговия член 411-6 се казва, че който предоставя на "чужда организация или на организация под чужд контрол" информация, излагаща на опасност "фундаменталните интереси на нацията", се наказва с голяма глоба или с до 15 години затвор. В друг текст са дефинирани и "фундаменталните интереси на нацията" - това са републиканският характер на страната, равновесието в нейната природа и екология, цялостта на територията, сигурността на населението... Нищо подобно не пише обаче в нашия абстрактен проект. Заимствана е само конструкцията "чужда организация или организация под чужд контрол", казва Красимир Кънев.

Редакцията препоръчва