Един ненужен план и два щекотливи въпроса | Новини и анализи от Европа | DW | 17.04.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Един ненужен план и два щекотливи въпроса

Германският финансов министър търси съмишленици във Вашингтон за новата си инициатива за пресушаване на данъчните оазиси. По-добре би било обаче на дело да приложи вече приетите решения, пише в коментара си Хенрик Бьоме.

Разбира се, че политиката трябваше да реагира на разкритията за т. нар. "Панама пейпърс". Начинът, по който реагира обаче, е неизменно един и същ. На първо място политиците се възмущават. После изразяват разочарование и накрая действат. В случая с германския финансов министър Волфган Шойбле действието се изразява в план за действие от десет точки срещу прането на пари и пресушаването на данъчните оазиси. Министърът извади този план светкавично, явно отдавна е лежал в чекмеджето му. Липсвала му е досега само подходяща възможност, за да го обяви публично.

Данъчна борба с предистория

Остава обаче въпросът: нужен ли е наистина този акционизъм? Подобен план съществува отдавна. И много страни участват в него. След световната финансова криза държавите от групата Г20 предприеха редица мерки да стабилизиране на световната финансова система, защото беше ясно, че спасението на света е скъпо струващо начинание. На историческата среща на върха в Лондон през април 2009 година между другото беше взето решение за пресушаване на данъчните оазиси. В заключителния документ от срещата четем, че "времето на банковата тайна отмина". Предшественикът на Волфганг Шойбле - Пеер Щайнбрюк навремето почти не повярва на очите си, че точно това е записано в заключителната декларация, и отбеляза заедно с останалите историческия пробив. И финансовите министри се разотидоха по държавите си с един "черен списък", в който бяха посочени данъчните оазиси.

Трябва да участват повече държави

Трябваше да минат наистина няколко години, докато всичко се уреди. Та нали трябваше да бъдат създадени общи стандарти. А това беше задача на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). В края на октомври 2014 година над 50 държави подписаха съответното споразумение, с което на практика отмениха банковата тайна в страните си. Жалко само, че САЩ не участваха в него. Отказът на Америка подтикна и други държави, сред които и Панама, да се откажат от предвиденото сътрудничество. Иначе вероятно и "Панама пейпърс" никога нямаше да видят бял свят. Така или иначе, през идната година трябва да започне обменът на информации между участниците в международното споразумение, за да бъде постигната прозрачност около паричните потоци.

Kommentarbild Henrik Böhme Bonn Deutsch

Хенрик Бьоме

Трябва да бъде постигнат напредък и в пресушаването на данъчните оазиси за международните концерни. Съответните планове бяха гласувани още миналата есен на срещата на върха на Г20 в Анталия. Защо тогава е нужен още един план за действие?

Само кураж!

Вярно, на около 100-те държави, които не са подписали споразумението, но подкрепят мерките му, може да се каже: "Или подписвате, или попадате в черния списък!" Само че Волфганг Шойбле и неговите съюзници няма да се осмелят да постъпят така. Защото това би се отнасяло и до американците. Да не би пък с тъй изрядния си план от десет точки германският финансов министър да иска да отклони вниманието от пропуските в собствената си страна в борбата срещу прането на пари? Нямаше да е зле Волфганг Шойбле да обмени информации с италианските прокурори в борбата им срещу мафията. Те знаят, че при всеки разкрит мафиотски случай в Италия стават известни и случаи на пране на пари в Германия. Това е напълно вероятен сценарий, като се има предвид бумът на недвижимите имоти в Германия.

Редакцията препоръчва

Реклама