Един бивш неонацист разказва | Новини и анализи от Европа | DW | 18.09.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Един бивш неонацист разказва

Той познава десния екстремизъм отблизо и знае как и защо германските неонацисти отиват в чужбина. Разбира и с какво ги привлича джихадизмът. Знае също, че предателството се наказва със смърт. Карл обаче извадил късмет.

"Сега ти си наред!". Такъв есемес получил Карл, след като обявил, че повече няма да участва в паравоенната група, с която дотогава бил свързан животът му. "Оставете ме на мира с вашата нацистка помия! Сега си имам семейство", отговорил той. Едва когато жена му забременяла, Карл започнал да разсъждава. Дотогава живеел в някаква паралелна вселена, разказва той.

Дълги години Карл е бил един от ръководителите на групировката "Десен екстремизъм Космос". Ежедневните му занимания включвали часове по политическо обучение, изучаване на бойни спортове и упражнения със заредено оръжие и взривни вещества. Групировката се занимавала с кръчмарство, печатарство върху текстил, продажба на компактдискове и контрабанда на оръжие. Насилието било ежедневие и за Карл - срещу полицаи, представители на малцинствата и инакомислещите. И така, докато един ден на получил съобщението: "С теб е свършено!". По този повод Карл казва, че е подценил реакцията на своите бивши "другари". При това той би трябвало да е напълно наясно как се отнася дяснорадикалната сцена към дезертьорите. "Аз също съм преследвал такива хора", признава той.

"Опитаха се да ме застрелят"

Карл не е истинското му име и не желае да бъде сниман. С него се срещнахме в един ресторант - далеч от мястото, където живее със семейството си. Заехме маса близо до входа, но Карл реши да смени стола си, защото не се чувствал сигурен с гръб към вратата. Разказва, че преди шест години се опитал да мине в нелегалност и се преместил да живее на друго място. Но "другарите" му го издебнали, докато пазарувал, и го наръгали с нож. Лежал две седмици в болница.

"Едва тогава ми стана ясно, че не мога да се измъкна току така", споделя той. Отново сменил жилището, но неговите "другари" го открили отново. "Този път стояха пред вратата и се опитаха да ме застрелят. Имах щастие, че стрелецът бе с гръб към стълбището и успях да го блъсна надолу. Куршумът попадна във вратата, вместо в главата ми", разказва Карл. После преглъща и допълва, че има нужда да пийне нещо.

"Човек, а не неонацист"

Deutschland Karl Neonazi-Aussteiger EINSCHRÄNKUNG

Карл не желае да показва лицето си, включен е в програма за закрила

Карл е можел да се защити, защото е бил въоръжен, но не е искал да упражнява повече насилие. За да защити семейството си, отишъл в полицията - при доскорошния си заклет враг. Попаднал на възрастен полицай, който проявил разбиране. Държавната програма за ресоциализация обаче не искала да го приеме. "Не ми повярваха, че искам да се откъсна от дясноекстремистката среда", казва той. Карл обаче влязъл във връзка с една неправителствена организация, която изпълнявала подобен проект в друга федерална провинция. Така за по-малко от 24 часа Карл се озовал на стотици километри. "Носех само един сак. С мен бяха жената и детето. Попаднахме на едно място, където бяхме ничии. Признава, че сътрудниците на организацията им помогнали много: "Смятаха ме за човек, а не за неонацист", добавя Карл.

И до днес го преследват спомените за това, какво е причинил на другите хора. Изпитва срам и сънува кошмари. Дълго мислил, как се е стигнало дотам. "Първия път, когато видях как някой удря с бухалка в лицето друг човек и шурва кръв, беше ужасно. Колкото по-често гледах такива сцени, толкова по-лесно ставаше. И в един момент го направих и аз. В неонацистките среди е в сила простият принцип, че хората търсят признание. Стана ми ясно, че е по-добре да си отгоре, вместо да лежиш в локва кръв на земята. Не исках повече да бъда долу на земята".

Като 10-годишен Карл постъпил в детски приют. Училищете му вървяло, даже завършил професионалното си обучение. Но след като не успял да си намери работа, останал без покрив над главата си.

Целият "нацистки репертоар"

Neonazi-Aussteiger Sascha Gesamtschule Schwerte

Бившият крайнодесен споделя с подрастващите негативния си опит

Негов познат го приютил при себе си. Давал му храна и пари. Карл не се смущавал, че неговият "спасител" членувал в дяснорадикална организация. последвали лични запознанства с представители на дясната сцена. "Те ме приеха такъв, какъвто съм. Никой не ме попита защо нося такава и такава прическа или защо имам панталони "Найки". Предложиха ми своето приятелство и другарство", казва Карл. А дясната идеология му помогнала да търси вината другаде за собствените си неуспехи. Карл усвоил целия нацистки репертоар - от расизма, изопачаването на Холокоста и антисемитизма, чак до тоталната омраза. Каква е била целта на групата? - "Извършването на държавен преврат с много насилие, по примера на националсоциалистите. Всичко демократично трябваше да бъде разрушено", казва Карл.

За хората, склонни към екстремизъм, е все едно от каква идеология се ръководят. "Все едно е дали се биеш в името на Аллах или на великогерманския Райх", казва той, визирайки салафистката сцена в Германия. Какви са били мотивите му да се откаже от неонацисткото си минало? "Как ще гледам детето си в очите?" и "Семейство или затвор?" - това са били въпросите, които си задавал Карл най-често. Той успял да се измъкне от старата среда и да започне нов живот. Отново се свързал с родителите си и заменил тръпката от насилието и оръжията с тази на бързите мотоциклети и автомобили. С помощта на държавата, неговите лични данни са защитени.

Сега се е посветил на младите. Разказва на ученици в училищата за опасностите, които крие десният екстремизъм. Споделя с тях личния си опит. Реагира алергично на всяка форма на расизъм и не желае никога повече да разделя хората по техните отличителни белези. И не се уморява да апелира страстно за повече човещина в обществото.

Редакцията препоръчва