Единството на лоялните | Новини и анализи от Европа | DW | 06.11.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Единството на лоялните

Сегашната власт в Русия няма нужда от истинско единство на нацията и гражданите. Неслучайно Денят на народното единство се изроди в ден за борба срещу инакомислещите, твърди в коментара си Константин Егерт.

"Този ден ни припомня как през 1612 години руснаците с различна вяра и различни национални корени преодоляха разделението, превъзмогнаха грозните вражди и донесоха на страната стабилен граждански мир". Така Всеруският патриарх Алексий II отговори през 2004 година на предложението на Държавната Дума да бъде отменено празнуването на 7 ноември, а 4 ноември да бъде обявен за Ден на народното единство. Минаха повече от десет години, през които достойната позиция да не се празнува годишнината от болшевишкия преврат постепенно се изроди в конюнктурно политическо решение. То е част от последователните усилия на Кремъл да създаде единна държавна идеология.

Единство срещу демокрацията

Показателно е, че основните лозунги на тазгодишните празнични демонстрации в Москва бяха свързани не с народното единство, а с безусловната поддръжка на президента Путин и с призиви за борба срещу "вътрешните врагове", които пречели на руснаците да живеят щастливо.

С други думи, от гледна точка на държавните медии и правителствените активисти, под народно единство трябва да се разбира единството на лоялните към властта срещу всички останали руснаци. Думата "единство" е сред най-популярните в официалната политическа реторика, която се използва от всички, та дори и от патриарх Кирил. Но единството, пропагандирано от Кремъл, фактически е пълна антитеза на демокрацията, която живее тъкмо от многообразието на мненията.

Редакцията препоръчва

Формално Русия е демократична република. В действителност това е страна на фасадни институции, призвани само да имитират демокрация. Дейността на федералните и местни парламенти, съдилищата, полицията и държавната администрация е подчинена на главната цел - запазване на сегашния политически режим и осигуряване на неговата несменяемост. Затова, от гледна точка на властите, само "единството на лоялните" има право на съществуване.

Либерализмът на първите години се изпари окончателно

През 2004 година, когато Държавната дума предложи 4 ноември да бъде обявен за официален празник, властите разбираха единството по друг начин. В периода на стремителното покачване на цените на петрола, а оттам и на БВП и благосъстоянието на гражданите, властите и лично Владимир Путин демонстрираха известна духовна откритост и либерализъм. Президентът култивираше образа си на великодушен баща на нацията, който се отнася снизходително и към най-непримиримите си опоненти.

Помагаше му това, че тези опоненти бяха слаби, а и не можеха да отрекат, че никога дотогава руснаците не са живели по-добре, отколкото при Путин. В тези условия естествено можеше да се говори за някакво "единство". Благодушието на властите обаче се изпари през протестната зима на 2011-2012 година, а икономическата криза натисна доходите на населението надолу. В действие тогава влязоха лозунги от типа на "Който не е с нас, е против нас!" Така е и днес. Агресията на обществото срещу инакомислещите също расте. Именно на това разчита и Кремъл. Когато парите стават все по-малко, най-простото решение е да припишеш проблемите на вътрешните врагове.

Къде са корените на истинското единство?

Konstantin von Eggert Kommentarbild App *PROVISORISCH*

Константин Егерт

Макар съвременна Русия да има зад гърба си над 110-годишна история, днес тя е съвършено нова държава, с нови граници и /макар и формално/ нов политически строй. Освен това в историята на Русия няма чак толкова много събития от общонационален мащаб, освен военните победи, които да могат да обединят хората. Годишнината от победата над пучистите през 1991 година имаше шанс да стане такава дата, но днес масовото руско съзнание не смята идеите на борбата за свобода и демокрация като достойни за уважение. А държавната пропаганда не спира да напомня за ужасите на "бандитските 90 години".

Всъщност ми се струва, че Русия отдавна вече има свой Ден на народното единство - това е 9 май. Ако тази дата бъде изчистена от показното патриотарство и милитаристичната истерия от последното десетилетие, този ден е способен да обедини хората много по-силно и по-добре, отколкото годишнината на прогонването на поляците от Кремъл преди 400 години. Но в условията на сегашния политически режим това не може да стане. Единството на поданиците, а не на гражданите, е единствената форма на обединение, към която се стреми Кремъл. А пътят към онзи "стабилен граждански мир", за който говореше патриархът, ще бъде много дълъг и сложен.

Реклама