Евтино, но труднодостъпно правосъдие | Новини и анализи от България | DW | 03.08.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Евтино, но труднодостъпно правосъдие

Волева безрезултатност - така накратко могат да се резюмират изводите в последния доклад на ЕК за напредъка в правосъдието и вътрешния ред в България. Ново изследване на "Отворено общество" допълва нерадостната картина.

Eдва 16 процента от българските граждани има доверие в съдилищата на собствената си страна или виждат подобрение в работата им през последните пет години. За сравнение дори в сочената с пръст заради правните си проблеми Румъния доверието в съда е по-високо – всеки четвърти румънец вярва в почтеността на тамошните съдилища.

През последните пет години не се наблюдава каквото и да е стопяване на планината от недоверие и подозрения в корупция, която общественото мнение в България е натрупало спрямо съдебната власт. Несъмнено основна роля за това играят скандалите с и между магистратите, защото пак за последните 5 години едва 7 на сто от пълнолетните българи са имали някакво вземане-даване със следствие или съд. Доверието към МВР също не бележи особен прогрес. В „нашата полиция” имат вяра по-малко от една трета от българските граждани. Така по показателите за доверие на своите граждани в националната правосъдна и правоохранителна система България убедително заема последното място в Европейския съюз.

Очевидно е, че наложеният от Брюксел мониторинг с евфемистичното название „Механизъм за сътрудничество и контрол” не е повлиял за съществено подобряване на ситуацията, сочат изводите от анализа на „Отворено общество”. Действието на този механизъм се разглежда от наблюдателите като първостепенен фактор за напредъка на реформите в съдебната система и МВР през последните пет години. Той обаче не може да компенсира вътрешното бездействие и безразличие на управляващите, нито да премахне подкрепата за статуквото, което очевидно е изгодно за мнозина от българските магистрати по всички етажи на съдебната власт.

Bulgarischer Polizei-Porsche

В "нашата полиция" имат вяра по-малко от една трета от българските граждани

За достъпността на правосъдието

Според правната експертка Иванка Иванова българското правосъдие е все още относително евтино, но е труднодостъпно. „Наистина върху размера на исковете по гражданските дела има 4% държавна такса, но това е пречка само за големите фирми, които водят дела с голям материален интерес. За гражданите пък има създадени възможности за освобождаване от такси. Първо има цели категории дела като административните, например, при които таксата за физически лица е 10 лева, а за юридически – 50 лева. По други категории дела гражданите са освободени по закон от плащане на такса – като например делата за трудовоправни спорове, делата за издръжка и др. Освен това съдът може да освободи гражданите от плащане на държавни и съдебни такси - поради бедност или на други основания”, изтъква Иванова.

Собствените приходи на българската съдебна система обаче са ниски и това е предпоставка за нейната постоянна зависимост от политическата власт в лицето на правителството и парламента, които в крайна сметка гласуват бюджета на съдебната власт, допълва експертката на „Отворено общество”. През 2011 година собствените приходи на съдебната система са били 27% от общия й бюджет. А по-рано са били дори още по-ниски. Така например през 2008 година собствените приходи на съдилищата са покривали едва 13% от техните бюджети. Учудващо е, че на този фон собствените приходи на Министерството на правосъдието попълват 50 на сто от бюджета му. Единствено заплатите на българските магистрати мерят ръст със средноевропейското равнище, а в относително изражение дори сериозно го надвишават. Това обаче по никакъв начин не се е отразило на общото усещане за корупция в съдебната система – независимо от очакванията, че големите заплати ще я свият до някакво поносимо равнище.

Достъпът до правосъдие в България е обременен и от крайно неравномерното натоварване на съдилищата в страната. През Софийския районен съд преминават една пета от заведените дела, докато голяма част от останалите 112 районни съдилища на практика почти нямат работа. „Заради лошото си управление и разпределение на делата българското правосъдие остава практически недостъпно за голяма част от гражданите”, обобщава изследването на „Отворено общество” върху резултатите от петгодишния мониторинг върху България.

Justitia - Göttin der Gerechtigkeit

Ключовите дела обичайно не стигат доникъде

Има ли върховенство на закона в България?

Установяването на върховенството на закона в България е не само основна цел на осъществявания върху нея мониторинг на Европейската комисия. Върховенството е задължително предусловие за влизането и пребиваването на България сред членките на Европейския съюз. „Къде сме ние” по този фундаментален показател за всяка цивилизована държава? „Много назад”, гласи краткият отговор. Според Световната банка по този показател България е не само на последно място в Европейския съюз, но дори излиза далеч зад неговите рамки. Като един от ключовите показатели са темповете и посоката на решаване на така наречените дела с висок обществен интерес и особено разследванията на висшата политическа корупция в България.

В крайна сметка съдебната власт в България отчита, че 96-97% от делата в страната завършват с осъдителни присъди. Но никой не казва какъв е смисълът от подобна „суперосъдителност” при положение, че по зорко следените от българското общество и наблюдавани от Брюксел ключови дела или няма развитие, или в отделните си фази те приключват с оправдателни присъди.

Експертите на „Отворено общество” отчитат ползите от мониторинга върху България: от 2009-та година насам приключилите в срок съдебни дела са нараснали с една трета спрямо предишните години. Над 70 на сто от българите решително се обявяват за продължаване на действието на механизма за сътрудничество и контрол, се посочва в посветеното на резултатите от петгодишния европейски мониторинг върху България изследване на софийския институт „Отворено общество”.


Автор: Н. Цеков; Редактор: Б. Михайлова

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама