Европейски пари ще има само ако има и законност | Новини и анализи от Европа | DW | 23.07.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Европейски пари ще има само ако има и законност

Европейски пари ще има само ако има и законност. Това твърди Брюксел. Полша и Унгария смятат, че могат да заобиколят това изискване, което е много важно и за България. Кой е прав?

След като се разбра, че Европейският съюз ще отпусне стотици милиарди на страните членки, премиерите на Унгария и на Полша Виктор Орбан и Матеуш Моравецки побързаха да се изстъпят пред медиите като "победители". Те посочиха, че са наложили своето условие: отпускането на средствата да не се обвързва с изискването за върховенство на закона. Нека да припомним, че срещу тези две държави вече от години се води процедура по член 7 от Лисабонския договор, според който държава-членка на ЕС може да бъде санкционирана заради системно неспазване на ценности на ЕС, в това число принципите на правовата държава. 

Факт е, че по време на маратонската среща на върха между лидерите на държавите от ЕС, първоначално много строгите критерии за върховенство на закона постепенно бяха смекчени. А австрийският канцлер Себастиан Курц дори призна, че Полша и Унгария в някаква степен са наложили волята си. Според Курц е твърде странно, че Германия, Франция, а и останалите държави, са омаловажили обвързването на милиардите с върховенството на закона, само и само за да постигнат тъй желания компромис. От друга страна: без съгласието на Полша и на Унгария нямаше нищо да стане, защото бюджетът на ЕС се приема единодушно.

Победа, но не съвсем 

В неофицилни разговори високопоставени служители на ЕС казват, че Полша и Унгария не са постигнали никаква "победа". В решението на ЕС е вписано, че Еврокомисията ще изработи "специални правила" за спазването на определени условия, включително на принципите на правовата държава. Ако Полша, Унгария или някоя друга държава не отговарят на тези условия, Еврокомисията ще има право "да предприеме мерки, които трябва да бъдат одобрени от квалифицирано мнозинство в Съвета".

Тук се появява една тънкост. Под "Съвета" документът има предвид Съвета на Европейския съюз, тоест – срещите на специализираните министри от 27-те. В този съвет мнозинство се получава, когато гласуват поне 15 държави, които общо слагат на кантара около 65% от населението на ЕС. Така че тук Полша и Унгария относително лесно биха се оказали в малцинство. Ако обаче въпросът се решава в "Европейския съвет", тоест в кръга на правителствените ръководители на 27-те, тогава вече се изисква единодушие.

Високопоставени служители на Еврокомисията смятат, че решаващо в случая ще бъде онова, което ще се впише в документа за "специалните правила". От този документ сега зависи дали бъдещи нарушения на върховенството на закона в отделни страни членки що могат да бъдат наказвани с орязване на финансовите помощи за преодоляване на коронакризата.

Правилата ще се решават с квалифицирано мнозинство в Съвета на ЕС

Полският премиер Моравецки заяви вчера, че Европейският съвет трябва още веднъж ясно да се произнесе за обвързването на финансовите помощи с изискването за правова държава. Вътрешни източници в Брюксел твърдят го опровергават. В решението на срещата на върха се казва само, че правителствените ръководители трябва отново да се занимаят с въпроса "колкото е възможно по-скоро". В същото време задължителните правила се определят от Съвета на ЕС (да припомним: това са министрите), и то с квалифицирано мнозинство, а не единодушно.

Професор Лоран Пеш, специалист по европейско право, твърди, че срещата на върха все пак е конструирала пряка зависимост на финансовите помощи от спазването на върховенството на закона. Според него, конкретните мерки сега зависят само от документа, който трябва да изработи Еврокомисията. Самата Европейска комисията заяви, че за да има организирано, законно и прозрачно използването на милиардите от евробюджета и новия помощен фонд, особено важна е точка 24 от решенията на срещата на върха. В тази точка се постулира, че "крайните получатели" на надбавките и на помощите от новия фонд трябва да бъдат публично оповестени. Според ЕК повече права в това отношение трябва да получат националните сметни палати и европейската антикорупционна служба ОЛАФ. Високопоставени служители в Брюксел вярват, че това много ще помогне в борбата срещу корупцията и шуробаджанащината, особено в някои държави от Средна и Източна Европа, които са нетни получатели на европейски пари.

Подобно съдържание