Европейският съд: безработните мигранти - без помощи | Новини и анализи от Европа | DW | 12.11.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Европейският съд: безработните мигранти - без помощи

Европейският съд в Люксембург сложи бариера пред миграцията по бедност. В решението се казва, че Германия има право да отказва социални помощи на безработни мигранти от Източна Европа. Какво означава това решение?

Рядко решенията на Европейския съд са предизвиквали интерес, подобен на този към случая "Дано". Жалбата на безработната румънска гражданка Елизабета Дано срещу отказа на германските власти да ѝ отпуснат социални помощи отново разпали цялата обществена дискусия за "мигрантите по бедност".

Каква е конкретната история? Елизабета Дано пристига в Германия през 2010 година заедно със сина си и се настанява при своя роднина в Лайпциг. Тя никога не е работила - нито в родината си Румъния, нито в Германия. Социалните служби в Германия ѝ отпускат детски надбавки, както и временна добавка за материална издръжка. Когато обаче безработната преселничка решава да подаде молба за социални помощи, получава отказ. Тя завежда дело пред Социалния съд в Лайпциг, който от своя страна сезира Европейския съд в Люксембург с оглед на важния характер на въпроса.

Ясно решение

Решението от Люксембург е съвсем категорично: в определени случаи, приемащите държави имат право да изключват безработните мигранти от кръга на лицата, на които се полагат социални плащания. При престой от три месеца до пет години, както в случая "Дано", безработните имигранти трябва да разполагат с достатъчно собствени средства, за да се издържат сами. В противен случай социалните служби могат да им отказват социални плащания, защото се приема, че съответното лице е пристигнало, за да се възползва от съществуващите в страната социални облаги. Все пак Европейският съд добавя, че всеки отделен случай трябва да се разглежда индивидуално. В решението се посочва също така, че то не бива да служи като претекст за това, на безработни мигранти автоматично да се отказват социални помощи.

Дебатът за възможните социални злоупотреби от страна на бедни граждани от ЕС възникна покрай отпадането на ограниченията за свободно придвижване за гражданите на България и Румъния от 1 януари 2014 година. През февруари германското правителство създаде специална работна група, която трябваше да предложи мерки за пресичане на тези злоупотреби. Междувременно периметърът на дебата беше разширен и с искането на баварските консерватори от Християнсоциалния съюз за ограничения и при детските надбавки за определени преселници. В този смисъл решението на Европейския съд дава поне насока как да бъде решена въпросната проблематика.

Измислен проблем?

Symbolbild Armutsmigration Europa

Броят на българите и румънците, живеещи от социални помощи, нараства

През месец септември в Германия е имало 512 хиляди граждани на България и Румъния. От тях 98 хиляди са пристигнали от началото на годината, което представлява увеличение с 1/4. През последните 10 години броят на румънските и българските граждани в Германия е нараснал почти 4 пъти, по данни на Федералната служба за миграцията и бежанците. Като една от причините за това се посочва икономическата криза, която се отрази пряко на трудовите пазари в страни като Испания и Италия, където традиционно работеха и много българи и румънци. Всичко това пренасочи една част от тези потоци към Германия, установяват експертите.

Проф. Херберт Брюкер от нюрнбергския Институт за трудови и професионални изследвания смята, че голяма част от дебата за "мигрантите по бедност" е чиста проба политическа реторика. Той твърди, че в Германия на практика няма значими злоупотреби от чужденци, които да "живеят на гърба" на социалните системи. Според неговите проучвания, съществуват едва 195 регистрирани случая, в които има съмнения за злупотреби. И макар да има общо увеличаване на броя на българските и румънските граждани, кандидатстващи за германски социални помощи, /плюс от 66 на сто/, те все пак оставали процентуално под нивото за злоупотребите, извършени от германски граждани или други чужденци, уточнява проф. Брюкер. През юли общо 66 500 румънци и българи са получавали пари за безработни в Германия, или 13,6 на сто от всички живеещи в Германия граждани на двете източноевропейски държави - 9,2 процента от румънците и 21,9 на сто от българите.

Проф. Брюкер обръща внимание и на друг факт: от живеещите в Германия румънски и български граждани в германските здравни и пенсионни фондове постъпват повече средства, отколкото социалните служби изплащат на граждани от двете източноевропейски държави под формата на помощи. Казано по друг начин - българите и румънците са нетни платци, а не нетни получатели на средства от германските социални фондове.

Колко са работещите българи и румънци в Германия?

Според Института за трудови и професионални изследвания, през август е имало 253 000 работещи българи и румънци в Германия, или 57 процента от всички трудоспособни граждани на двете страни, живеещи в Германия. Без работа сред българите и румънците са били 9,2 на сто, като от началото на 2014 година техният дял е спаднал с 2,2 на сто. Между двете национални групи обаче има съществени разлики. Така например само 6,5 на сто от румънците в Германия са безработни, докато при българите безработицата достига 15,3 процента. От Федералната служба за миграцията и бежанците очакват да продължава да расте броят на онези българи и румънци, които се регистрират като безработни или като нуждаещи се от социални помощи. Това е закономерно следствие от увеличаващия се дял българи и румънци, живеещи в Германия.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама