“Европейският Запад е уморен и се страхува” | Новини и анализи от България | DW | 29.04.2005
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

“Европейският Запад е уморен и се страхува”

статия на Рихард Вагнер от Зюддойче Цайтунг Авторът на статията Рихард Вагнер е роден през 1952 година в румънския Банат, през 1987 година напуска Румъния след като му забранено да работи и да публикува свои работи.

default

Живеещият в Берлин Вагнер се заема с развенчаването на някои от най-упоритите митове и клишета за България и Румъния. Най-доброто – пише той, което нашите медии се сещат да отбележат по отношения на двете бъдещи страни в ЕС България и Румъния, е свързано с наблюдения на природата им. Малко по-късно обаче – щом се влезе в първото населено място – не се пропуска да се опише и странната гледка на конски каруци и моментално след това се казва, че това са “страни на противоречията”. Вярно е – казва авторът, че в България и Румъния по пътищата има и конски каруци, но там пътуват също така и коли и то значително повече отколкото каруци.

За Запада обаче, двете страни нямат чар – заключава по-нататък Рихард Вагнер, независимо, че българинът Кристо беше този, който опакова Райхстага, и че абсурдният театър би бил немислим без французина от румънско потекло Йонеско, също както историята на религията без Мирча Елиаде. Защо – пита още Вагнер – при споменаването на България се сещаме само за атентата срещу папата, а при Румъния ни хрумва само Дракула и ли още по-лошо – семейство Чаушеску. Какво прави тези страни в очите ни така бедни и чужди, та да смятаме, че не ни подхождат?

Умората от Европа междувременно изкарва наяве странни неща: Местната политика все повече започва да налага отпичатъка си на европейския дискурс. Локалният популизъм твърди, че германците оттново били застрашени от големи опасности , идещи от Изток. Този път- все пак - не става дума за комунизма, а за евтина работна ръка. Вярно е, че България и Румъния има да извървят още дълъг път, докато изпълнят стандартите на основните страни от общността. На тях няма и да им бъде подарено нищо, но за контрол на постигнатото, трябва да е достатъчен – точно както и досега - инструментариумът на общото европейско законодателство. Освен това би трябвало бавно да свикнем с мисълта, че един разширен ЕС променя не само Изтока, на и Запада. Най-важното, което двете страни са реализирали досега, е нещо, което получава прекалено малко зачитане – а именно стабилността. При това и днес пътят на двете страни към ЕС действа за пример пред останалите страни от региона: като създава стабилност, този път предлага на постюгославските страни от Западните Балкани и перспектива за бъдещето, а на западната икономика – ново поле за действие.

Обвързването на двете страни в ЕС ще помогне да се преодолеят с право критикуваните слабости и проблеми в двете страни, и най-вече корупцията в администрацията и правната нестабилност. По-нататък Рихард Вайгнер пише, че и в двете страни има все още страници от миналото, които също чакат да бъдат осветлени и осмислени – като например бившите тайни служби и безпрепятственото превръщане на старите връзки от тези среди в нови центрове на обществото. Контролът на подобни структури – според Вагнер – със сигурност ще е по-добър в условията, които предлага ЕС, отколкото извън него. В крайна сметка, за Европа е много по-добре, ако двете държави влязат в общността. По-късно ще се осъзнае, че тяхното членство създава значително по-малко разходи, отколкото евентуалното им изключване от европейския проект. Колко скъпо ни струва нестабилността – можем да видим например в бивша Югославия. В това се убеждаваме ежедневно, гледайки към протекторатите Босна и Косово – казва в заключение Рихард Вагнер.

Реклама