Европейските методи в борбата срещу тероризма | Новини и анализи от Европа | DW | 08.07.2005
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Европейските методи в борбата срещу тероризма

След терористичните атентати от 11-ти септември 2001-ва година държавните и правителствени ръководители на страните членки на Европейския Съюз се споразумяха за по-ефективно сътрудничество в борбата срещу терорзма. Дълго време обстановката беше спокойна. На 11-ти март 2004-та година обаче тероризмът разтърси европейска земя. 191 души станаха жертва на терористичния атентат в Мадрид. Европейските лидери призов

default

�ха отново към сътрудничество в борбата срещу тероризма и назначиха специален пълномощник по тези въпроси. Вчерашните кървави атентати в Лондон са повод за нова равносметка.

Изявления, стратегии и планове има достатъчно. Само че разработването на мерките за сигурност продължава прекалено дълго в страните членки на Европейския Съюз, а и тайните служби не са свикнали нито да им се дават наставления, нито да разпространяват методите си на работа. Това заяви европейският координатор по въпросите на тероризма де Врийз в интервю за Файненшъл Таймс по повод първата годишнина от атентатите в Мадрид. От друга страна в определени области е отбелязано постигнето на значителни успехи. Става дума за начинания, които не могат да бъдат представени на обществеността, заяви де Врийз пред Дойче Веле.

“Тайните служби не могат да публикуват методите си във вестниците и списанията. Премълчавайки постигнатите успехи, те се грижат за сигурността на европейските граждани. Въпреки че не може да бъде обхванат в конкретни цифри или дадености, напредъкът е налице.”

След терористичните атентати в испанската столица Европейският Съюз прие т. нар. Хагска програма, в която е предвиден засиленият информационен обмен между различните тайни служби за дейността и организацията на терористи в Европа. Европейската полицейска служба Европол събира информации и и ги обобщава под формата на обширни анализи. Отговорността за оперативната дейност носят обаче все още националните служби за сигурност.

В Съвета на европейските министри бе сформиран център за преценка на терористичните заплахи, където от месец март миналата година работи и европейският координатор по въпросите на тероризма де Врийз.

“Моята задача е да помагам на страните членки на общността да осъществят заплануваното от тях. Това е централното предизвикателство на заеманата от мен длъжност.”

През месец май тази година във Варшава работата си започна новата европейска гранична служба, чиято основна задача се концентрира върху сигурността на външните европейски граници. За издаването на входни визи важат вече единни изисквания. Нова компютърна система, наречена “Шенген 2”, ще запаметява данните от издадените визи и ще ги предоставя при необходимост на съответните национални полицейски служби. От тази година в личните паспорти ще могат да бъдат включени и биометрични данни. Обменът на данни с американските служби за сигурност е все още проблемен заради защитата на личните данни.

Пет големи европейски държави – Велокобритания, Франция, Испания, Италия и Германия – постигнаха споразумение за тясно сътрудничество в борбата срещу тероризма и при определянето на миграционната политика. Групата на петте държави не работи в рамките на европейски договорености, надявайки се да даде по този начин добър пример за ускоряване на процесите на европейско равнище. Гражданите не бива да имат прекомерни надежди спрямо Европейския Съюз, заяви германският вътрешен министър Ото Шили.

“Терористите подбират граждански цели за кървавите си нападения. Ние не можем да защитим всяка една гражданска цел, тоест всеки един влак, всяка една сграда или дискотека. Това е напълно невъзможно.”

Замразени трябва да бъдат източниците на финанси за терористичните групировки. Това цели влязлата в сила през февруари нова европейска директива, която тепърва трябва да бъде одобрена и възприета от 25-те страни членки на Европейския Съюз. Директивата определя дали могат да бъдат замразени банкови сметки на заподозряни и дали може да се изземе имуществото на осъдени извършители.

Оспорван е методът за удълженото запаметяване на данни, придобити чрез контролирането на телефонни разговори и ползване на интернет. Този метод бе предложен от Европейската комисия, след като стана ясно, че данните от подслушвани телефонни разговори са изиграли важна роля при разследването на атентатите в Мадрид. Федералният министър на правосъдието г-жа Бригите Цюприс предупреждава обаче, че събирането на данни в този мащаб може да се окаже вредно.

“Събирайки безброй нужни и ненужни данни, бихме могли да изпаднем някой ден в неприятната ситуация да търсим спешна и решаваща всичко информация, до която обаче няма да имаме достъп, защото сме претрупани с данни.”

Като ирония на съдбата звучи фактът, че преди вчерашните бомбени атентати в Лондон британското председателство на Съвета на Европа, поело ротационния пост преди седмица, реши да концентрира работата си върху засилване на борбата срещу тероризма. Поводите за това се множат с всеки изминал ден и стават все по-ужасяващи.