Европейската политика по въпросите на бежанците

Докато все повече хора от южното полукълбо са принудени да бягат от родните си места поради граждански войни, гонения и изключителна бедност, в Европа броят на кандидатите за политическо убежище непрекъснато намалява. Броят на молбите за убежище в рамките на ЕС през миналата година е спаднал до 238 000. В същото това време се увеличава броят на бежанците в Латинска Америка, Азия и преди всичко Африка. Само преди около седмица Върховният комисарият на ООН за бежанците представи своята годишна статистика за 2005. Както заяви германският министър на вътрешните работи Волфганг Шойбле, от нея става ясно :

Шойбле :

“.. че всеки четвърти човек, който е принуден да напусне родното си място, междувременно живее в Европа. От осемте милиона и четиристотин хиляди бежанци – според данните на Върховния Комисариат за миналата година - над три милиона са от Африка. Най-висок е броят на бежанците, приети от Пакистан – малко над един милион, следва Иран – със 716 000 души и на трето място се нареджда Германия, която е приела 700 000 души. САЩ са приели 379 000 бежанци, Танзания – 549 000 и т.н.”

Според германския министър на вътрешните работи е нужно да се изкоренят причините за бежанството. Той поясни :

“Шойбле:

“От една страна трябва да положим всички усилия за това, никой човек по света да не остава без защита, така че да не е принуден да предприема отчаяни и застрашаващи живота му опити да бяга от родната си страна. От друга страна трябва да помислим и по това, как да осуетим “бизнеса” на организираните банди за трафик и търговия на хора.”

Предстоящото реализиране на европейските директиви по отношение на бежанците, ще доведе до незначителни поправки на герчманските закони за политическо убежище - подчертава още министър Шойбле. Съществените препоръки, свързани с преследването на хора от неправителствени организации или по полови признаци, вече бяха интегрирани в германския имиграционен закон. Най-съществените промени предстоят в областта на предоставянето на защита на бежанци, идващи от страни със смъртно наказание. Наличието на присъда за смъртно наказание в бъдеще ще бъде разглеждано като повод за даване на защита. От подобна защита ще се ползват също хора, отказали да воюват в региони на кризи или отказали да изпълняват военни нареждания, които противоречат на принципите на международното право. С помощта на ЕС предстои да бъдат изградени и разширени капацитетните възможности за прием и защита на бежанци в така наречени “сигурни трети страни”. Първите пилотни проекти ще се отнасят до регионите на Източна Европа и Централна Африка.

Основните трудности пред европейската политика по отношение на бежанците са свързани с неравномерното разпределение на бежанските контингенти и наличието на съвсем различни национални законодателства. Протестантската църква в Германия например призова за създаването на задължителни на ЕС общи стандарти по отношение на даването на убежище. За съжаление, общността в момента все още е твърде далеч от подобна цел .