Европа - с атомна сила, равна на руската? | Новини и анализи от Европа | DW | 09.02.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Европа - с атомна сила, равна на руската?

Европа да стане атомна сила, която да мери мускули с Русия - предлага човекът, който тайно дърпа конците в полската политика. Могат ли да се повторят най-тъмните години на надпревара в ядреното въоръжаване?

Сивият кардинал на полската управляващата партия „Право и справедливост” (ПиС) поде неочакван дебат. Пред „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” Ярослав Качински заяви, че би желал Европа да може да мери сили с Русия по отношение на атомното си въоръжение. Той изрази и съжаление, че засега не се забелязва подобна тенденция.

На практика Качински наруши едно табу - малцина са онези, които досега са изказвали подобно предложение. Един от тях е депутатът от германския ХДС Родерих Кизеветер, който наскоро заяви пред агенция Ройтерс, че Европа ще има нужда от „атомна защита със сплашваща цел”, в случай, че в бъдеще САЩ откажат да предоставят своя „ядрен чадър”.

Според бившия шеф на Европейската агенция по отбраната Ник Уитни, не е учудващо, че сега се стига до подобен дебат - радикално променилата се политическа ситуация в света неизбежно променя и дискусиите, свързани с отбранителната политика.

Но как ли би изглеждала една европейска система за атомно възпиране? Допреди трийсетина години и Лондон, и Париж щяха да са крайно поласкани, ако европейците ги бяха обявили за „защитници на континента”. Но днес ситуацията е друга. „ЕС би имал нужда от институции, с каквито засега просто не разполага”, казва Ник Уитни. А след излизането на Великобритания от ЕС, Франция с нейните атомни оръжия ще остане единствената сила, която в случай на нужда би могла да се противопостави на Руската мечка.

Европа ще сгреши, ако започне да се въоръжава атомно

„За съжаление съществува съвсем конкретна заплаха, свързана с Русия, а с оглед на това, че Доналд Тръмп стана президент на САЩ, има и достатъчно основания за воденето на подобна дискусия”, казва Улрих Кюн от фондация „Карнеги”.

Редакцията препоръчва

Политологът обаче не я смята за продуктивна: „НАТО не е спрял да функционира, дори нещо повече: под американско ръководство сега се разполагат допълнителни конвенционални оръжия в Полша и Прибалтика”, казва той. С други думи - докато съществува Северноатлантическият алианс, европейците просто трябвало „да си траят”.

Кюн смята, че полското предложение е практически неизпълнимо: „Русия разполага с 2000-3000 тактически ядрени оръжия. Ако ЕС иска да изгради адекватна защита срещу тях, европейците ще са принудени да поемат гигантски разходи. А и кой ще има правото да държи „червеното копче” и да взима решенията за нападение или отбрана? Да не забравяме и това, че мнозинството от европейските граждани, включително в самата Полша, са против подобно въоръжаване”, казва Кюн.

Той смята, че би било опасно, ако европейците денонсират Договора за неразпространение на атомните оръжия от 1968 година, защото това би означавало и фактическото му прекратяване. „Подобно нещо ще промени целия свят - изведнъж ще се появят 55 до 60 атомни държави в света, а това е апокалиптична представа”, казва Кюн. Вместо това той препоръчва европейците да засилят сътрудничеството си в сферата на отбраната, което би им позволило да водят по-ефективна и надеждна политика в тази сфера.

Нова надпревара?

Friedensbewegung

Нима ще се повторят 1980-те години на атомно противопоставяне между СССР и САЩ?

За засилване на сътрудничеството в сферата на отбраната се обявява и Михаел Галер, говорител на Комисията по отбраната в Европарламента. Той цитира част от анализ на Европарламента, посветен на общата отбранителна политика, в който между другото се казва: „От сегашните 203 милиарда евро в бюджета на ЕС за отбрана могат да бъдат спестени 26 милиарда, ако страните от Общността започнат да си сътрудничат по-тясно”. Затова политикът препоръчва: „Общо снабдяване, съвместни учения, избягване на дублиращи се структури - това са следващите стъпки, които са необходими”, казва Галер. Той смята, че би било грешка, ако се стигне до нова надпревара в атомното въоръжаване.

„Разположените в Калининград тактическите атомни оръжия на руснаците например представляват опасност, но като цяло в света съществува равновесие на атомните въоръжения. Не би било добре, ако дебатът за надпреварата в атомното въоръжаване от 1980-те години отново се възобнови”, казва Галер. Евродепутатът признава, че както Русия, така и САЩ в момента се държат непредвидимо. А това прави сегашната ситуация съпоставима с тази от края на миналия век. Независимо от това Галер е убеден, че Европа няма никаква полза от претоплянето на дискусията за атомните оръжия.

Реклама