Европа не е велосипедист | Новини и анализи от Европа | DW | 09.03.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Европа не е велосипедист

Ако Европа не продължи да се движи напред, ще падне като спрял велосипедист, твърдят едни. Други говорят за заден ход, а трети – за различни скорости. По какъв път да поеме общността? Дискусията обещава да е гореща.

Избирай, Европа! Това сякаш е основното послание на Жан-Клод Юнкер. След Брекзита Европа може да поеме по най-различни пътища, тъй че европейците сериозно трябва да ги обсъдят. В своята „Бяла книга” председателят на Еврокомисията сякаш е склонен да обсъжда всички реално съществуващи пътища пред ЕС. Юнкер видимо оставя отворени различните варианти: от връщането назад към една подобрена зона за свободна търговия та чак до изграждането на федерална държава. Който иска, ще намери в документа и ключовата дума „Европа на различните скорости”. Привлекателно звучи и формулировката „ЕС трябва да върши по-малко, но по-ефективно”. Най-лошо, от гледна точка на Юнкер, ще бъде да се запаси стакуквото, т.е. всичко да остане, както си е било.  

Привидно многообразие от варианти

Разбира се, тук има диалектически трик: Юнкер изобщо не вярва, че в ЕС може да настъпи революция, която да го тласне в едната или в другата посока. Той не желае и да влиза в ролята на съдия, на когото му е все едно какъв ще бъде съдържателният резултат от предстоящата дискусия по неговия документ. Всъщност Юнкер, който все по-често смята, че държавите-членки са го изоставили на произвола на съдбата, се надява те да изберат предпочитания и от него (макар и неофициално) вариант - „много повече общи действия”. С други думи, зад привидното многообразие от избори, Юнкер очаква от държавите-членки един точно определен.

Независимо от всичко това, „Бялата книга” на Юнкер наистина маркира исторически обрат в прастарата дискусия за бъдещето на ЕС. Чисто нов момент е, че вече може да се мисли за връщане назад от достигнатото до момента равнище на интеграция. По този начин председателят на Еврокомисията практически погребва т. нар. „велосипедна теория”, според която Европа трябва да продължи да се движи напред, защото иначе ще падне. Юнкер негласно цитира заключението на Ралф Дарендорф, че, когато спре, велосипедистът няма да падне, ако стъпи здраво с двата си крака на земята.

Документът на Юнкер открива пространство за отдавна наболялата дискусия накъде ще върви Европа. Той основателно замразява темата за евентуалните промени в европейските договори, защото тя веднага би задушила всякакви дебати. Шефът на Еврокомисията съвсем правилно констатира, че не става дума за принципа повече или по-малко Европа, а за диференциране на различията. Най-видимо е това в областта на политиката. Документът сериозно разработва различните сценарии главно от гледна точка на въпроса дали е в интерес на гражданите Евросъюзът да поема и да държи политическата отговорност по една или друга тема. Ясно е, че тук не може да има нито прости, нито еднозначни отговори. Достатъчен напредък ще бъде постигнат, дори само ако този критерий запази централната си роля.

Искаш повече, правиш повече

Belgien | EU-Kommissionspräsident Jucker stellt neues Weißpapier vor (REUTERS/Y. Herman)

"Бялата книга" с предложенията на шефа на ЕК Жан-Клод Юнкер

Юнкер очевидно е склонен да се съгласи, че ЕС може да носи по-малко отговорност в областта на регионалната политика, на здравеопазването, на трудовия пазар и защитата на потребителите. Тази идея изобщо не е нова, а навярно не е и особено убедителна. Ще бъде успех обаче, ако тя се дообмисли от гледна точка на диференцирането. Юнкер явно мисли за диференциране и във връзка със задълбочаването на интеграцията.

„Който иска повече – прави повече”, така е формулирана една от неговите опции. Тя има своята привлекателност, защото различните страни, в зависимост от интересите си, биха могли да се обединяват по определени политически теми, без да са принудени да чакат големия консенсус на 27-те. Звучи вълнуващо, но всъщност е банално, защото този модел вече съществува. Примери са Шенгенското споразумение и Валутният съюз, да не говорим, че открай време съществува принципната възможност за по-интензивно сътрудничество в определени области, ако от него се интересуват поне девет държави.

В момента германската канцлерка все по-често защитава този вариант, говорейки за „Европа на различните скорости”. Меркел ще трябва обаче да изпълни със съдържание тази формулировка, защото иначе възниква подозрението, че засега не възнамерява да предприема каквото и да било. А и в европейските столици документът на Юнкер тъй или иначе не предизвиква ентусиазъм, понеже в много страни предстоят избори и всичко, което идва от Брюксел, се смята за вредно. Но като имаме предвид Брекзита, изборната победа на Тръмп в САЩ и популярността на антиевропейски партии в много държави от ЕС, най-лошото решение е да се блокират дискусиите. ЕС е в такова състояние, че подобна дискусия би била ценна сама по себе си.

Дали обаче от нея ще има политически последствия – това решение е в ръцете на държавите-членки.

(Със съкращения)

Вернер Муслер, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

Всички права запазени! Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main