1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Снимка: Jürgen Bätz/dpa/picture alliance
История

Колониално минало: злините не могат да се откупят с пари

Барбара Везел
2 юни 2021

Колониални владетелки като Великобритания, Испания, Португалия или Германия са вършили и много злини в бившите си колонии. Повечето от тях се извиниха официално, но малцина са готови да плащат за неправдите.

https://p.dw.com/p/3uJys

Повече от 100 години след жестоките престъпления, извършени от германските колониални власти в днешна Намибия, Берлин призна за геноцид зверствата над народностните групи Хереро и Нама. За наследниците на засегнатите е предвидена милиардна сума. Но може ли Германия да бъде пример в това отношение и за останалите европейски държави, бивши колониални владетелки?

"Възстановяване на справедливостта"

„Мисля, че трябва да сме много предпазливи, когато говорим за репарации и обезщетения“, казва британската историчка Оливет Отеле, която изследва колониалното минало на някои европейски държави. Според нея е по-подходящ терминът „възстановяване на справедливостта“. Тя казва: „Преди всичко е важно да не смятаме, че става дума за еднократно плащане, с което отговорността да се изчерпва. Би трябвало да говорим за дълготраен ангажимент към образованието и здравеопазването на бившите колонии“.

Кратък преглед по този въпрос показва, че редица бивши колониални сили в Европа са твърде далеч от подобни ангажименти.

Белгия и Конго

Белгия, например, владее днешната територия на Конго по толкова брутален начин, че дори останалите колониални сили в Европа са били ужасени. При управлението на крал Леополд II в началото на 20 век в Конго са били осакатени и избити милиони хора.

Конгоанци държат отрязаните ръце на двама свои сънародници: мисионери са документирали престъпленията на белите колониални владетели
Конгоанци държат отрязаните ръце на двама свои сънародници: мисионери са документирали престъпленията на белите колониални владетелиСнимка: picture-alliance/dpa/Everett Collection

Чак през 2020 – цели 60 години след възстановяването на независимостта на страната, белгийският крал Филипе изпрати писмо до правителството в Киншаса, в което изрази „най-дълбоко съжаление за нарушенията в миналото“. В Белгия междувременно се надигна и вълна от критики срещу някои богати родове, чиито състояния са натрупани чрез експлоатация на бившата колония Конго.

Италия и Северна Африка

През 2008, по време на посещение на тогавашния премиер Силвио Берлускони в Северна Африка, Италия поднесе извинения за престъпленията, извършени от нея по време на колониалното владичество през първата половина на 20 век. Берлускони се споразумя с либийския диктатор Муамар Кадафи за плащания в размер на 4 млрд. евро за инфраструктурни проекти. По същество обаче ставаше дума за сделка, а не за репарации, защото в ответ на това Либия се задължаваше да изнася повече суров петрол за Италия и да задържа бежанците от опити да прекосяват Средиземно море.

Португалия и робите

Португалските мореплаватели са били пионери в трансатлантическата търговия с роби. Много днешни португалци изпитват гордост от смелостта на своите предци, но си затварят очите за бруталността, с която е била колонизирана Ангола. Държавата извоюва своята независимост едва през 1975.

Нидерландия в Югоизточна Азия

През 2020 Нидерландия за пръв път изплати обезщетение на жертвите на колониални зверства, извършени от нидерландските войски в Индонезия. Става дума обаче за скромни суми, изплатени на преките наследници на жертвите. Нидерландия принципно отказва да говори за репарации. Правителството поднесе извинение за насилията, извършени основно в Индонезия през 40-те години. В така наречената антипартизанската война са били избити хиляди индонезийци. През март тази година крал Вилем Александър изрази официално съжаление по този повод.

Френските "неоспорими зверства"

По време на посещение в Африка през 2017 френският президент Макрон призова към помирение между бившите колонии и колониалните владетелки. Финансови репарации обаче той отказа. Според него би било „смехотворно“ да се иска от Франция да плаща за колониалното си минало. В същото време той нарече зверствата на европейските колониални владетелки „неоспорими“. През 2001 Франция прие уникален закон, с който определи търговията с роби като „престъпление срещу човечеството“. Войната за независимост на Алжир обаче все още предизвиква противоречиви реакции във френската политика.

Великобритания и империята

Историчката проф. Оливет Отеле от унивеситета в Бристол, Великобритания
Историчката проф. Оливет Отеле от унивеситета в Бристол, ВеликобританияСнимка: Adrian Sherratt

Лондон също отхвърля категорично идеята за репарации или финансови компенсации. Страната не бърза дори да признае неправдите от миналото. При посещение в Индия през 2013 бившият премиер Дейвид Камерън се извини на жертвите на насилия в Амритсар през 1919-а, но в същото време той заяви: „Мисля, че има много неща, за които можем да се гордеем от империалното си минало“. През миналата година 43% от британците са споделяли това виждане, показа тогавашна анкета.

В отделни случаи британското правителство е плащало обезщетения – например на жертвите от насилственото потушаване на въстанията на т.нар. Мау Мау в Кения през 1950-те години. Но това си останаха само индивидуални обезщетения.

Историчката Оливет Отеле смята, че в дебата за колониалното минало няма добри и лоши примери: „Трябва да се научим да живеем заедно и да проявяваме постоянен ангажимент." Според нея, една държава не е в състояние да компенсира с пари извършените социални неправди.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Подобно съдържание
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Парламентът в София

България: как "лошите" и "добрите" биха могли да се разберат

Даниел Смилов
Даниел Смилов
Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ

Още теми от ДВ

Към началната страница