Европа в главите на руснаците | Новини и анализи от Европа | DW | 08.04.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Европа в главите на руснаците

Гнила "Гейропа" или образец за подражание? В Русия има толкова много образи на Европа, че човек трудно може да се ориентира, твърди писателят Виктор Ерофеев и прави опит да внесе малко яснота.

Не мога да кажа, че цяла Русия принадлежи към Европа. Също толкова трудно мога да отговоря на въпроса как се отнася Русия към Европа. И какво означава Европа за нея. Защото единна Русия просто няма - ако не броим, разбира се, прословутата политическа партия. Има множество руски мисловни конструкции, субкултури и контракултури, които се вграждат в хаотичната помраченост на народа, но не изграждат нация със съзнателно избрани ценности. Затова знам, че въпросът "Как се отнасят руснаците към...?" е некоректен. Мненията в Русия се движат като плаващи пясъци в пустинята и никаква социология не може да се справи с тях. Те често се раждат като слепи котета и в тях има повече догматизъм, отколкото рационалност. А прозренията настъпват само по конкретен повод. Някой си Иван Иванич, например, не обича Европа. Тя направо го вбесява. Но ето, че дъщеря му Таня се омъжва за симпатичен германец. И изведнъж омразата на Иван Иванич към Европа се изпарява. Той вижда, че Европата не била чак толкова лоша. Но тъй като малко хора в Русия се свързани чрез семейни връзки с европейците, ще се опитам да разгледам общите представи на части от руското население.

Виктор Ерофеев

Виктор Ерофеев

В Русия съществуват четири различни представи за Европа. Общото между тях е само това, че на практика руснаците смятат Европа за нещо чуждо. Европа - това са "те". И макар Европа да е чужда за почти всички руснаци, тя им е чужда по различен начин. Русия спори със самата себе си дали Европа е пример за подражание, пример за отрицание, дали е модел, с който Русия да си играе, или просто несъществуващ модел.

Европа е пример за подражание за нашите т.нар. западняци: проевропейски настроените части от интелигенцията, от средната класа и от образованите млади хора. Те са направо "болни" по Европа и вярват в нейното светло бъдеще, въпреки активната антиевропейска пропаганда. Но повечето от тях не желаят да бъдат претопявани в европейския котел - искат да са руски европейци, с руска самобитност.

Два вида руснаци възприемат Европа като пример за отрицание. Едните са любители на авторитарния режим, които кръстосват славянофилството и православието със сталинизма и национализма. Те се радват на всяка европейска беда, защото за тях Европа е помийната яма на толерантността и бездуховността. Вторият вид антиевропейци са храненици на властта - тук става дума за част от интелигенцията, предприемачите и младежите. Те вярват в Русия по-скоро от конформистки и кариеристки съображения.

Редакцията препоръчва

А кои хора виждат Европа като модел, с който Русия да си играе? Колкото и да е страннно, този образ е в главите на най-различни кадърни хора в самия Кремъл, които са достатъчно умни, за да знаят, че европейските ценнности пораждат добро качество на живота. В същото време обаче те са наясно, че европейските ценности работят против тях. И че поради това от Европа са им нужни машини, а не идеи. Така те се люшкат в тази игра като човекоподобните маймуни по дърветата, опитвайки се да съвместят несъвместимото. Искат да унизят Европа, да ѝ натякват за кризите, да се присмиват на еднополовите ѝ бракове, да я заставят да им служи. С удоволствие пътуват из нея, а после разказват колко е противна. Тази игра се превърна в нещо като стил на руската власт.

А обикновеният народ? Хората, които живеят из затънтената провинция? Те са много, но не се забелязват. Те са само цифри в рейтинга на върховната власт. И все пак: как се отнасят тези хора към Европа? За тях тя представлява несъществуващ модел. За руското село даже Луната е по-близо от Европа. Защото нали Луната се вижда. Тези хора нямат задгранични паспорти и не пътуват в чужбина. Те вярват на телевизионната пропаганда, която в голяма степен се гради именно върху тяхното архаично мислене. Да, и до тях достигат някои неща от Европа - песни, джунджурии, автомобили на старо. Но всичко това не изгражда положителен образ и така Европа си остава чужда за тях. Тези хора, колкото и прекрасни да са много от тях, са всичко друго, но не и европейци.

Естествено, бихме могли да се потопим в спомени за това как руската култура е общувала с Европа, как щедро е обменяла с нея културни модели. И на тази база да стигнем до извода, че все пак сме си много близки, че сме роднини, братовчеди поне. Високата култура обаче е едно, а да се разбираме помежду си - нещо съвсем различно. Така че нека не бързаме с изводите си.

Реклама