Евреите, воювали за Германия | Начало | DW | 23.07.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Евреите, воювали за Германия

Десетки хиляди евреи са служили в германската армия по време на Първата световна война. Много от тях са били доброволци - искали са да докажат, че и те са част от Германия. Но споменът за саможертвата им бързо умира.

В началото на Първата световна война еврейските сдружения в Германия призовават своите членове да се включат в бойните действия. Но този призив няма нищо общо с патриотичната еуфория, обзела по това време Германия, уточнява Сабине Ханк от берлинската фондация "Нова синагога": "В онези години от всички се е очаквало да докажат лоялността си спрямо родината. На този натиск са били изложени всички слоеве на обществото - и особено евреите. Те използват възможността да докажат принадлежността си към Германия, като идеята им е да обвържат саможертвата си с искането за равнопоставеност", казва Сабине Ханк. По време на Първата световна война в германската армия се сражават близо 100 хиляди евреи. 10 хиляди от тях са доброволци.

Надежди и разочарования

До началото на войната еврейското население се смята за отчасти интегрирано в германското общество. Според конституцията на Райха от 1871 година, евреите се ползват официално с всички граждански права. Реалността обаче изглежда другояче. "Имало е стъклена преграда. Много професии са били недостъпни за евреите", казва Улрике Хайкаус от Еврейския музей в Мюнхен. Така например още преди Първата световна война в германската армия служат и еврейски войници. Офицерите-евреи обаче са били абсолютно изключение.

Der letzte deutsche Kaiser Wilhelm II.

Кайзер Вилхелм II

В началото на Първата световна война мнозина евреи вярват, че покрай този военен конфликт положението им може да се подобри. А кайзер Вилхелм II подсилва тази надежда с апела си за единение. През август 1914 година той обявява, че не прави разлика между народностните групи. "Не искам да се делим! Всички сме германци! Религията няма значение!".

Към желанието за принадлежност към Германия, която да не е само на хартия, се прибавя и фактът, че войната срещу Русия засяга и еврейските интереси. По това време много евреи в царска Русия са подложени на репресии и гонения. "Затова евреите в Германия смятат, че изправяйки се като войници срещу Русия, те де факто помагат на еврейското население в източноевропейските държави", казва Улрике Хайкаус.

Въпреки активното им участие в бойните действия, отношението към евреите не се променя. Еврейски войници често получават ордени за храброст, но молбите им за повишаване в чин остават без резулат. В началото на войната военното командване все още се стреми да демонстрира, че зачита правата на еврейските войници. Предоставят им се еврейски молитвеници, а полеви равини отговарят за духовното обгрижване на еврейските войници.

Erster Weltkrieg jüdische Soldaten 1915 Lodz

Еврейски войници; кадър от 1915 година

Началото на края

Но след като военната еуфория постепенно отмира, а германската армия претърпява тежки поражения, положението на евреите се влошава значително. "Няколко антисемитски организации използват ситуацията, за да хвърлят вината за тежките загуби върху евреите", свидетелства Улрике Хайкаус от Еврейския музей в Мюнхен. Антисемитската пропаганда твърди, че еврейските войници не се сражавали истински и стояли далеч от фронта. През късната есен на 1916 година германското военно командване решава да проучи въпроса и извършва т.нар. "преброяване на евреите" - проучване, което има за цел да установи колко евреи служат в германската армия и къде са дислоцирани. Но тъй като никой не научава нищо за резултатите от това проучване, спекулациите и негодуванието се засилват още повече. А самите еврейски войници? Макар да са силно разочаровани, те не протестират. "Напротив. Еврейските войници реагират на засилващия се натиск с още по-голяма лоялност - за да докажат, че и те са германци", казва Улрике Хайкаус.

В Първата световна война загиват 12 хиляди еврейски войници. Но споменът за саможертвата им бързо умира - най-късно през 1933 година, когато на власт идват националсоциалистите.

Редакцията препоръчва