″Дяволският остров″ на Гърция | Новини и анализи от Европа | DW | 18.07.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

"Дяволският остров" на Гърция

Едно време Ярос е бил остров на ужасите. Затова и до днес го наричат "Дяволския остров". Навремето там са били изтезавани хиляди политически затворници. Днес островът е необитаем, но искат да му вдъхнат нов живот.

"Островът на дявола" - така го наричат в Гърция. Става дума за малкия необитаем остров Ярос в южно Егейско море, използван още от римляните като затвор. Тук те изпращали на заточение своите нежелани съвременници. След гръцката гражданска война, продължила от 1946 до 1948 година, управляващите възраждат античната традиция и заточават на Ярос над 20 000 комунисти и други врагове на държавата. Целта: да бъдат "пречупени" и превъзпитани, така че да станат "истински гърци". Такава е поне официалната версия. В действителност обаче затворническият остров се превръща в място за жестоки изтезания. Експерти говорят дори за един вид концентрационен лагер на гръцка територия.

"Средиземноморският Дахау"

"Самата архитектура на затворническите бараки силно прилича на постройките в концентрационните лагери", казва атинският адвокат Костас Кацибинис, който преди 17 години е основал сдружение за съхраняване на историческата памет. Кацибинис разказва, че през първите години след войната Ярос бил наричан "Средиземноморския Дахау". Заточените там хора е трябвало сами да изградят собствения си затвор  - при ужасяващи условия. Много затворници умират от глад и жега, разказва адвокатът в интервю за ДВ.

Непосредствено след завършването им обаче затворническите бараки са затворени - по нареждане на правителството в Атина, което идва в резултат от протеста на ООН срещу бруталния делник на затворническия остров. Управляващите навремето консерватори преместват затворниците в континенталната част на Гърция, но по време на военната хунта между 1967 и 1974 година Ярос отново става действащ затвор. Полковниците заточават на острова хиляди противници на режима, в това число и бременни жени. Сред най-известните затворници на остров Ярос са бъдещият външен министър от ПАСОК Янис Хараламбопулос и поетът Янис Рицос.

Ярос днес

Ярос днес

Първоначално военната хунта крие истината за затворническия остров, но германски журналисти успяват да докажат съществуването му. "През 1967 година репортери на германското списание "Щерн" предприемат полет над Ярос и успяват да направят снимки, които предизвикват възмущение по цял свят. Малко по-късно журналисти от "Пари Мач" също правят подобни разкрития", разказва юристът Костас Кацибинис.

Така режимът вече не е в състояние да прикрива истината, а доказателственият материал от Ярос става причина за изключването на Гърция от Съвета на Европа - заради груби нарушения на човешките права. Навремето пучистите се опитват да манипулират и броя на починалите в затвора на Ярос. "На островното гробище са погребани само 22-ма души - поради простата причина, че много от затворниците са били преместени малко преди смъртта им на съседния остров Сирос", обяснява Кацибинис.

Нов живот?

Юристът се бори от години за тази кауза: бившият "дяволски остров" да стане достъпен за широката публика. Трудна задача, като се има предвид, че и до ден-днешен до Ярос няма фериботна връзка. Забранен е дори достъпът на рибарски лодки. В последно време обаче настъпи известно раздвижване. Проект, подкрепян от екологичната организация WWF, има за цел да превърне острова в защитена еко-зона и рай за гмуркачите. "Около Ярос живеят 15 процента от всички средиземноморски тюлени-монаси. Това е вероятно най-голямата в света колония от този вид", обяснява говорителят на WWF Джейсън Кантас. А Спирос Котоматас, също сътрудник на WWF, добавя: "Десетилетия наред на остров Ярос не е стъпвал човешки крак. И затова природата е останала непокътната. Голямо предимство е и близостта до най-големия цикладски остров Сирос".

През 2001 година остров Ярос е обявен за "исторически паметник", което автоматично забранява каквото и да било строителство. Десет години по-късно тази забрана е отчасти отменена, в резултат от което веднага пристига оферта за изграждане на ветрогенераторен парк. Първоначално проектът е одобрен, но впоследствие работата замира. "Ние категорично отхвърляме всякакви комерсиални оферти като тази за изграждането на ветрогенераторен парк", казва в тази връзка юристът Костас Кацибинис. За него и неговото сдружение най-важно си остава съхраняването на историческата памет.

Редакцията препоръчва