Държава, управлявана от слухове | Новини и анализи от България | DW | 03.11.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Държава, управлявана от слухове

Държава, управлявана от слухове, става неуправляема. Партиите, преговарящи за съставяне на правителство, трябва да го имат предвид, пише Мирела Иванова в коментара си.

От едната страна е историята с бавното и мъчително руиниране на КТБ, в която мнозина експерти изначално провиждаха финансова пирамида, други пък се застъпваха с икономически аргументи за нейното оздравяване, а от другата - сюжетът с проблематичното съставяне на правителство. Две събития, които превърнаха България в тресавище от слухове, догадки и съмнения. Сякаш тече безумен експеримент да се перифразира на практика поговорката „от девет кладенци вода носим“. От всевъзможните мними и привидно авторитетни информационни източници, със сигурност поне 9 по 9, като от кладенци се изнасят и разплискват допускания, предвиждания, съмнителни твърдения, псевдопророчества и откровени клевети. Българското общество е сякаш обладано от тайно, но твърде разнопосочно и противоречиво знание, което го доразгражда. Истината и лъжата вече са трудно различими, автентичният документ на мига обраства с предположения, които омаловажават стойността му, а политическите изявления са придружени от тълкувания, които поставят казаното под съмнение. Българите са все по-объркани и несигурни, нездравият скептицизъм процъфтява и разяжда малкото останали сили и надежди на гражданите, окончателно ги отчуждава от собствената им държава.

Как се стигна дотук: въпрос без отговор

„Банката на властта“, както години наред бе наричана КТБ, очевидно има липси от над 4 милиарда лева. Затова и се пристъпва към обявяване на фалита ѝ. Но ще излязат ли наяве причините за катастрофата, ще понесат ли отговорност виновните, ще стане ли ясно кои публични лица са имали влогове и интереси в КТБ и кому на практика е служела банката? По ръба между слуха и истината се движат твърденията, че разпадът ѝ започва с конфликта между двете олицетворяващи я персони, че съществува кръг от лица, които искат да напазаруват активите ѝ на безценица, че политици и магистрати са дълбоко замесени в крупната финансова измама. Едва ли вече съществува институционален или персонален авторитет, чиято обективна, професионална и трезва преценка за фалита на КТБ да породи обществено доверие. Защото в целия период на протяжно бездействие след затварянето на банката непрекъснато се тиражираха имена, небивалици и бивалици за изнасяни с чували милиони и дори действията на прокуратурата бяха обговаряни твърде двусмислено.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Mirela Ivanova

Мирела Иванова

"Министерство на истината"

Основен източник на „слухопроизводство и слухоразпространение“ са и преговорите около съставянето на ново правителство. Дългата и безнаказана злоупотреба с властта и несекващите омаскарявания на врага наложиха окончателно убеждението, че в България всичко става „по втория начин“. А опитите да се постигне публичност на диалога, да се търси открито трудното решение само размътват „тресавището от слухове“ - ако преговорите се водят в отсъствието на Борисов, веднага се тиражира внушението, че „той отдавна си е договорил всичко в Банкя“, ако пък Борисов е наличен, се подхваща песента, че е настъпил „мигът на пазърлъка за министерските кресла“. Вървят догажданията за „апетитите“ на тази или онази малка формация и евентуален партньор, търкалят се имена, с които уж се извиват ръцете на ГЕРБ, или обратно: с които ГЕРБ извива ръцете на РБ и ПФ.

Ежечасно разнасяните слухове и клевети разграждат нормалността, замърсяват окончателно обществения въздух и водят до деморализация, каквато ни най-малко не ни е необходима в тези времена на изпитания и сериозни трудности. Естествено, няма как да създадем „Министерство на истината“, но ако съдебната система беше работила през годините по-бързо, по-ефективно и справедливо, и гражданите вярваха в правосъдието благодарение на публично известни и влезли в сила присъди за оклеветяване, днес сигурно щеше да ни е с една-две идеи по-прегледно: кое е лъжа и кое - истина. Ако пък и хората бяха по-образовани и осъществени в същинските си професионални и социални перспективи, едва ли така масово щяха да се хващат на въдицата на всеки слух.

Редакцията препоръчва

Реклама