1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Снимка: AP

Дългото сбогуване с НРБ

19 октомври 2012

Кой иска да реставрира култа към Людмила Живкова и така да заличи паметта за жертвите на многобройните престъпления на комунистическия режим в България? Кому е нужно тържественото честване на дъщерята на диктатора?

https://p.dw.com/p/16SzD

В България отдавна вече тече бавен и мъчителен процес на преосмисляне на комунистическото минало. И той далеч не е приключил - показват две инициативи през този месец в София. В скромния салон на Държавния архив, с подкрепата на германски фондации, бе открита първата по рода си изложба „България 1945 -1989: забранената истина“, за която вече информирахме. Паралелно с нея Софийският университет организира поредното тържествено честване на дъщерята на комунистическия вожд Живков под надслова „Културното отваряне на България към света“.

"Дайте ми една Людмилка!"

Всички, които помнят комунизма в България, няма как да не си спомнят и за многобройните вицове за Тато и Принцесата. Тяхното публично разказване нерядко е завършвало в килиите на Държавна сигурност или в затвора. То със сигурност е смачкало много човешки съдби, ако съдим по обнародваните доноси на сътрудници на ДС. Тогава нарочно са били пускани слухове за безследно изчезнали „шегаджии“, които на по-висок глас поръчвали популярния в „ширпотребата“ на соца сандвич „Принцеса“, казвайки „Дайте ми една Людмилка!“.

Libyen Graffiti Regierung Gefängnis
Вицовете за Тато и Принцесата отвеждат директно в затвораСнимка: AP

Разбира се, никой от простосмъртните не е можел да има представа за разхищенията на десетки милиони левове и долари държавни средства заради капризите и болните амбиции на една истинска червена принцеса с антураж от богопомазани блюдолизци и използвачи. „След падането на комунистическия режим НИКОЙ от виновните за създаването на 83-те лагера на българския ГУЛАГ и за извършените в тях тежки престъпления не получава съдебно възмездие. Вместо това бившата концлагеристка - артистката Надя Дункин, е умъртвена в дома си непосредствено преди да успее да свидетелства в съда...“, четем в документите от изложбата за потулените истини за НРБ.

„Това беше режим на омразата“, казва пастор Христо Куличев, лежал по комунистическите зандани. Той припомня обобщеното от Луначарски верую на комунизма - а именно, че „революционерът трябва да отхвърли християнската любов и да приеме омразата, започвайки със земните богове и приключвайки с небесните".

Очистването - невъзможно?

„Една от основните задачи на фондация „Конрад Аденауер“ е да подпомага процеса на разбиране и справяне с комунистическото минало. Ето защо решихме да подкрепим и подпомогнем първата засега документална изложба, която показва престъпленията, извършени в това минало“, казва д-р Марко Арндт, ръководител на софийското бюро на фондация „Конрад Аденауер“. Според германския историк, липсата на подходящо законодателство в България е сред причините за странния факт, че въпреки разкритите и доказани тежки престъпления на отишлия си комунистически режим, последствия за неговите кукловоди и техните помагачи няма.

Mönch vom Kloster Athos
В църквата процесът на очистване трябва да започне отвътреСнимка: dapd

„Българското общество и особено медиите твърде малко се занимават с тази проблематика. Нека си припомним и за българските посланици в чужбина, изобличени като сътрудници на комунистическите тайни служби. Те бяха отзовани, но впоследствие спечелиха делата си в съда. Според мен хора, които са били изобличени като агенти и сътрудници на службите, не би трябвало да заемат отговорни длъжности в държавата. Още по-сложно е положението в църквата, където процесът на очистване би трябвало да започне отвътре, под натиска на ръководството.

А какво да кажем за честванията и медийните прояви, свързани с Живков и неговите наследници? Трябва да питате организаторите дали това е някаква „носталгия“ или откровено възкресяване на „светлата памет“ за комунизма. Според мен подобни прояви не би трябвало да се случват“, заключава шефът на софийското бюро на фондация „Конрад Аденауер“ д-р Марко Арндт.

 Автор: Н. Цеков; Редактор: Б. Михайлова

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Подобно съдържание

Подобно съдържание

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Какво ли би станало, ако "Възраждане" дойде на власт?

Какво си позволява "Възраждане"?

Георги Лозанов
Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ
Към началната страница