Дунавският Сталинград: кървавата обсада на Будапеща | Новини и анализи от Европа | DW | 14.02.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Дунавският Сталинград: кървавата обсада на Будапеща

Обсадата на Будапеща, завършила през февруари 1945 година, е една от най-ожесточените битки във Втората световна война. Близо 200 000 души загиват в тази касапница.

Будапеща, 10 февруари 1945

Будапеща, 10 февруари 1945 година

По време на своята така наречена "лятна офанзива", през 1944 година Червената армия навлиза дълбоко на запад. Вермахтът почти не може да ѝ се противопостави. През септември съветските войски стигат до Будапеща, а през декември Хитлер обявява града за "крепост". За отбраната на града са мобилизирани допълнителни сили и средства.

Редакцията препоръчва

Към този момент нацистка Германия вече е изгубила съюзниците си България и Румъния и е на път да изгуби и Унгария. Планът на Хитлер е да ангажира колкото е възможно повече ресурси на Червената армия край Будапеща, за да забави напредването им към Виена. За Сталин пък най-важно е да си набави решаващи козове за конференцията в Ялта, която се провежда по същото време, защото всички съюзници се борят за контрол в Централна Европа. Унгария е една от страните на разделителната линия между сферите на влияние, за които претендират и СССР, и западните съюзници.

800 000 цивилни се оказват в капан

Обсадата на Будапеща се превръща в истинска касапница, а за цивилното население - в същинска катастрофа. Малко след Коледа съветски и румънски войски затварят обръча около Будапеща. 20 дивизии и 1000 самолета на Червената армия са разположени около града. В капан се оказват останалите в Будапеща около 800 000 цивилни граждани, близо 33 000 германски и 37 000 унгарски войници.

Положението в обсадения град галопиращо се влошава. Около Нова година от строя излиза снабдяването с вода, газ и електричество. Защитниците на града почти нямат хранителни запаси, а снабдяването по въздуха функционира само отчасти. За военното ръководство на германските и унгарските войски цивилното население е от второстепенна важност. Мнозина успяват да избегнат гладната смърт единствено благодарение на 30-те хиляди армейски коне, за които вече няма фураж. Очевидецът Ервин Киш описва така ужасяващите сцени, разиграли се в онези зимни дни: "Хората пълзяха около един конски труп. Разфасоваха го с ножове и отделяха месото от костите. От разпраното и обезобразено тяло бликаха лигави карантии с хладен блясък".

Будапеща, 7 февруари 1945 година

По улиците на Будапеща седмица преди края на битката

Краят на касапницата

В жестоките улични сражения са разрушени много от сградите в града. На 20 януари Унгария подписва примирие със СССР и започва да воюва срещу германците. На 11 февруари 17 000 обсадени отчаяно опитват да пробият обръча, но не успяват. Само 300 души се измъкват от града. На 13 февруари се предават и последните войски.

Битката за Будапеща струва живота на 30 000 германски и на 17 000 унгарски войници, а жертвите от другата страна са почти 80 000. Смята се, че загиналите цивилни граждани са близо 40 000. Общо в тази битка умират около 200 000 души, но от тях само 5 000 войници и цивилни са идентифицирани поименно. Дунав понася по водите си хиляди трупове, а още десетки хиляди са погребани в парковете и горите в и около града.

Подобно съдържание

Реклама