ДС и ″екскурзиантите с багаж″ | Новини и анализи от България | DW | 10.08.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

ДС и "екскурзиантите с багаж"

Защо БКП и нейната маша ДС се провалиха в опита да създадат „единна социалистическа нация“ в НРБ? Н. Цеков потърси отговора в разсекретените архиви на ДС от времето на „Голямата екскурзия“ през лятото на 1989 година.

Задръстени от „туристи с багаж“ пътища към българо-турската граница и контролно-пропускателните пунктове по нея, оставени на произвола домашни животни и покъщнина, тълпи от „българи с възстановени имена“ пред турските консулства, паспортните гишета на милицията и пред клоновете на Държавна спестовна каса. Това е най-краткото описание на последното действие от последното голямо престъпление на комунистическия режим в България.

Човешките жертви и пречупените житейски съдби са само част от щетите от педантичното изпълнение на злодейския план на диктатора Живков и неговото престъпно обкръжение, наречено "Възродителен процес". Катастрофата от лятото на 1989 г. и предхождащите я „възродителни“ напъни оставят незаличими белези върху имиджа, икономиката и демографията на България.

Терорът ражда терор

Документите на ДС сочат ясно, че режимът на Живков е бил абсолютно неподготвен и силно изненадан от силната съпротива срещу насилствения градеж на „единна социалистическа нация“. Още по време на окървавената смяна на имената на помаците през 60-те и 70-те години на миналия век и на прелюдията към т.нар. „Възродителен процес“ – смяната на имената на циганите-мохамедани и на хората от смесените българо-турски бракове - в НРБ постепенно зачестяват и терористичните прояви. „Смяната на имената през 1984/1985 г. обаче ни докара терористична вълна от съвсем друг вид“, признават ръководствата на МВР и ДС след взривовете на варненското летище, на плажа в курорта Дружба, на гара Буново, в Габрово и в най-големия хотел в Сливен.

Властите разследват атентатите (общо около 70 по време на „Възродителния процес"), но цели две години и половина не успяват да открият почти нищо съществено. Нещата буксуват независимо, че през 1985 г. КГБ започва да оказва значителна техническа и консултантска помощ на българските власти. Проблемът е, че в строго следената от ДС централизирана система за съхраняване и контрол върху взривните вещества има многобройни течове и пълно безхаберие при отчитането на складовите количества и използваните опасни вещества и капсул-детонатори. Пълната липса на умения в работата с веществени доказателства и архаичната информационна система са само част от причините за невежеството и нехайството в работата на оперативните работници от направление “Терор”. „Силни сме по отчетите, не в работата“, констатират генералите от ДС.

Gedenkfeier zum Jahrestag der zwanghaften Namensänderung bulgarischer Türken während des Kommunismus

Възпоменателно тържество по повод годишнина от насилственото преименуване на българските турци

Надеждите на проспалите терористичната вълна "чекисти" е, че някой от извършителите ще се издаде по някакъв начин пред многобройните доносници от апарата. Това обаче не се случва. Дежурните обяснения, че взривовете са дело на турските служби и на международния империализъм, не вършат работа. Последиците от хаоса, мърлявщината и липсата на професионализъм в ДС и МВР са десетките убити невинни хора и стотиците тежко ранени.

Как преименуването ускори фалита на НРБ

Разследващият журналист Антон Тодоров е категоричен, че фалитът на НРБ е бил неминуем и без „Възродителния процес“, но последното безумие на режима решително е ускорило катастрофата. Той се позовава на документи от архивите на Четвърто главно управление на ДС. В тях се говори за наличието на сериозни проблеми с прибирането на реколтата и особено в животновъдството в районите, които българските мюсюлмани напускат. Извършената гражданска мобилизация на „българи с традиционни имена“ не може да компенсира загубите от масовото напускане на „българи с възстановени имена“, пише в пълните със смехотворни евфемизми анализи на ДС.

В седмичните оперативки на Кризисния щаб на ДС през лятото на 1989 г. се чуват предупреждения за предстоящото финансово и икономическо рухване на НРБ. През лятото на 1989 само в деветте компактно населени с български мюсюлмани области на страната ежемесечно са били изтегляни от ДСК по близо милиард и половина лева. Бягащите от меда и жилото на НРБ търсят солидни количества долари на черния пазар и така сриват курса на и без това силно олюляващия се социалистически лев. Търси се и се изнася към Турция и много злато. Обемът на явно и тайно изнесените през трите месеца на т.нар. „Голяма екскурзия" златни монети, слитъци и украшения вероятно надхвърля десет и повече тона.

Същевременно задълженията на НРБ и нейните повече от 300 задгранични фирми към западни банки нарастват в геометрична прогресия. През септември 1989 г. те достигат съкрушителния за социалистическата планова икономика на страната обем от 10,7 млрд. щатски долара. Ще мине само още половин година преди НРБ да банкрутира през март 1990 г. и да наложи мораториум върху изплащането на дълга.

Gewichtheber Naim Sulejmanoglu

Наим Сюлейманоглу: "Българите са против преименуването на сънародниците си"

Отмъщението на БКП

Принудена да отвори границите с Турция в края на май 1989 г., управляващата клика замисля, с помощта на ДС, многобройни отмъщения за опозорилото я пред свои и чужди малцинство. От първи юли 1989 г. на всички „екскурзианти с багаж“ се налага залог от 20% от стойността на напускащите страната лични автомобили и 300% залог за битовите уреди, мебелите и новите дрехи на бягащите от социалистическия рай. Ако до 3 години „екскурзиантите“ не се завърнат, гаранциите се конфискуват в полза на държавата.

На всички подлежащи на военна служба през 1989 г. донаборници сред „новите българи“ е забранено да напускат НРБ и паспортите им са отнети. Същото важи и за срочнослужещите в трудови войски. На много места готвещите се за принудително напускане на страната хора са плашени, че ако не приберат тютюна и останалата реколта няма да им се разреши да заминат. И тези мерки обаче не дават особен резултат. През последната седмица на 1989 г. са проверени близо 17 хиляди писма от Турция. Само 12 от тях съдържат недоволство от условията на живот в южната съседка на България. В началото на юли броят на недоволните нараства на 29 души, констатират с огорчение хората на ДС. „Тези, които имат медицинско образование или владеят чужди езици, започват веднага квалифицирана работа в Турция“, пише в писмата до родината - точно обратното на твърденията в казионните български медии.

„Обикновените българи са против преименуването на сънародниците си турци“, казва в първото си интервю след своето бягство през 1986 г. известният щангист Наим Сюлейманоглу, прекръстен на Наум Шаламанов. „Преименуването е една свинщина“, пък възкликва през 1988 г. един шофьор на такси от Шумен, чието деяние е докладвано на ДС.

Главният редактор на издавания в София на български и турски език вестник „Заман“ Мехмет Юмер си спомня бруталните събития от лятото на 89-та с огромната черна борса и мъката на напъдените от дом и родина хора. „Чух за многото начини, които „екскурзиантите“ измисляха, за да крият в храната и багажите си „бели пари“ за Турция. Купувахме по 7-8 зимни якета, търсехме коли на старо“, разказва Юмер. Въпреки тягостните спомени и дадените жертви, малцина са българите и турците, които посягат на „комшулука“ - издържалото изпитанията на времето добросъседство между етносите в България, допълва Юмер.

Редакцията препоръчва