ДС и в новата власт на България? | Новини и анализи от България | DW | 22.10.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

ДС и в новата власт на България?

Ще прояви ли ГЕРБ воля да не допусне агенти на ДС до властта? И дали няма по-ефективен начин от лустрацията, за да се отстранят "хората с минало" от ръководните държавни постове? Анализ на Георги Папакочев.

"Бившите агенти на Държавна сигурност са много дейни в момента, макар че е видно, че народът ни зададе задача, която е уравнение, което дори математиците не могат да решат в момента“ - с тези думи бъдещият премиер Бойко Борисов започна изявлението си след националната среща на ГЕРБ, на която беше решено провеждането на втори кръг от консултации за съставяне на правителство с Реформаторския блок, БСП, Патриотичния фронт и АБВ. Няколко дни преди това, след първите неуспешни разговори с ГЕРБ, председателят на „Народна партия свобода и достойнство“ в Реформаторския блок Корман Исмаилов попита реторично в своя профил във Фейсбук: „Има ли воля ГЕРБ, като основен носител на отговорността в едно бъдещо национално отговорно правителство, да не допусне бивши агенти на репресивната комунистическа ДС да бъдат номинирани и избрани на висши ръководни постове в изпълнителната и законодателна власт и по-конкретно: министри, зам.- министри, областни управители, шефове на държавни агенции и комисии, ръководители на мисии зад граница, ръководството на НС и ръководствата на неговите комисии и делегации?".

Парламентарна група "ДС"

Тревожните нотки в думите на двамата политици са основателни, макар темата за присъствието на агенти и офицери на бившите комунистически тайни служби във властта да не изглежда особено актуална на фона на политическата и икономическа криза тези дни. Така или иначе, в средата на септември Комисията по досиетата огласи общо 98 кандидат-депутати с принадлежност към органите на ДС. Още тогава разследващият журналист Христо Христов прогнозира в своя сайт desebg.com , че макар сътрудниците на тайните комунистически служби в тези избори да са по-малко от предишните, сега „те са на по-предни места и имат шанс да влязат в парламента“.

Journalist Hristo Hristov

Разследващият журналист Христо Христов

В крайна сметка 11 депутати с картончета от ДС ще заемат места в 43-тия парламент, разпределени по следния начин: трима от ГЕРБ, двама от БСП, трима от ДПС, двама от Патриотичния фронт и един от Атака. В едно от първите си публични изявления новият депутат от Патриотичния фронт Велизар Енчев, бивш кадрови офицер от ПГУ на ДС обяви, че тутакси ще внесе предложение за ревизия на Закона за досиетата и закриване на Комисията по досиетата.

Несъстоялата се лустрация

Бившият шеф на Комисията по досиетата и депутат от ГЕРБ в 43-тото НС Методи Андреев обаче смята, че Патриотичният фронт може да бъде полезен с подкрепата си за бъдещото управление, но не и да участва в него: „Затова при евентуално оспорване на Закона за досиетата, идеите на Патриотичния фронт по този въпрос няма да бъдат приети“, е категоричен Андреев. Разследващият журналист и изследовател на тоталитарното минало Христо Христов добавя, че от 2006 година насам, когато с политически консенсус беше приет Закон за досиетата, винаги е имало противници на този закон и на Комисията по досиетата, като най-пресни са опитите на БСП преди 9 месеца да се справи с тях: „Не им достигнаха силите тогава“, посочи Христо Христов пред Дойче Веле и отбеляза, че в политиката на новото българско правителство темата за досиетата няма да е основна.

„Приоритетите на бъдещото управление не са свързани с миналото и с прекъсването на зависимостите от него, а присъствието на хора със зависимости в новото НС е по-скоро проблем на несъстоялата се лустрация в страната“, смята разследващият журналист. Според него истинската лустрация е трябвало да се осъществи не само спрямо хора, свързани с тоталитарните служби, но и спрямо лица, заемали ръководни постове в някогашната БКП и други казионни организации през тоталитаризма.

Bulgarien Metodi Andreew

Депутатът от ГЕРБ Методи Андреев смята, че има начин да се приложи и ефективна лустрация

„За съжаление нито едно от досегашните управления през изминалия четвъртвековен преход към демокрация не намери сили и воля да реши този проблем“, отбеляза Христо Христов. Той припомня и това, че нито една политическа формация не е поставила въпроса за досиетата и лустрацията в първия кръг на разговорите по съставяне на ново правителство. „Този проблем не фигурира нито в програмите на новите парламентарни формации, нито в техните бъдещи политически решения.

Корупция, лустрация, класифицирана информация

Лустрацията може обаче да се проведе и чрез една много по-широко формулирана политическа рамка, по която да има обществен консенсус, смята Методи Андреев и дава следния пример: „Големият проблем в момента в България е корупцията, създадена от неразградените системи за сигурност на комунистическата държава. Ако формулираме „лустрацията“ като недопускане на бивши агенти и офицери на ДС до държавни длъжности, дали ще успеем да ударим корупцията? Съмнително. Ако обаче напишем, че по Закона за класифицираната информация до тези длъжности не могат да бъдат допускани лица, които в лично качество или като собственици на фирма участват в списъка на кредитните милионери, оповестен в края на 1990-те години от БНБ, или които са участвали в незаконни заменки, ощетили държавата, нещата ще звучат другояче. Кои ще бъдат ударени този начин? Нека помислим. И кой в 43-тия парламент ще бъде против? „Патриотите“, които искат също тези лица да бъдат наказани или АБВ, които имат претенции, че са новата левица? Законът за лустрация действа и сега. Той се нарича Закон за защита на личните данни. Просто е нужно този закон да бъде прилаган правилно. И аз възнамерявам да се заема с тази работа“, се зарича новият депутат от ГЕРБ Методи Андреев.

Редакцията препоръчва