ДС знае как се замитат следи | Новини и анализи от България | DW | 23.11.2010
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

ДС знае как се замитат следи

Историята на българската ДС е потресаваща хроника за успешното заличаване на следите от собствените й престъпления - това твърди германският автор Бьорн Опфер-Клингер в публикация, осветляваща миналото на ДС.

Истината за ДС - под катинар

Истината за ДС - под катинар

Развитието в България, обобщено от Бьорн Опфер-Клингер, е класически пример за отношението към службите. Действително историята на българската ДС, тясно преплетена след края на Втората световна война със съветския КГБ, е потресаваща хроника за успешното замитане на следите от собствените й престъпления. Така например според автора до ден днешен почти нищо не е известно за ставалото в самата ДС през първите 12 години след завземането на властта от комунистите в средата на 40-те години. Може само да се предполага, че ДС е била отговорна за убийствата на хиляди хора, както и за интернирането на огромен брой противници на режима, чиито съдби не винаги могат да бъдат установени и изяснени.

Georgi Markov

Убийството на Георги Марков е до ден днешен неизяснено

ДС: бели петна и черни дупки

Това се отнася и до стотици антисъветски настроени духовници, ликвидирани през 1944/45 година, както и до всички онези представители на църквата, принудени да сътрудничат на тайните служби - техният точен брой също не може да бъде установен. Не докрай изяснени остават освен това атентатите срещу емигрирали дисиденти в Западна Европа, поръчани по всяка вероятност от все по-параноичния след 1968 година български режим.

Така например обстоятелствата около убийството на писателя Георги Марков, умъртвен на 7 септември 1978 г. в Лондон с отровна инжекция, поставена чрез специално изготвен чадър, остават неясни до ден днешен, защото съветските агенти, участвали в акцията, очевидно са унищожили архивните материали преди един от тях да загине при мистериозна злополука, а друг уж да извърши самоубийство. Недоказано окончателно остава и това, че предполагаемият извършител е италианецът Франческо Джиулино.

Същото е в сила и за причините за атентата срещу папата през месец май 1981 г., сред чиито инициатори, както се твърди, били българските тайни служби. Че те са поддържали тесни контакти с турската нарко-мафия, благодарение на които е бил подбран и атентаторът Али Агджа, се смята наистина за сигурно, но пряко участие на българите до днес не е доказано. В полза на това участие са унищожените, но след това частично възстановени материали на гедерейската Държавна сигурност Щази, от които става ясно, че български колеги в Берлин са помолили за помощ при отразяването на дискредитиращата кампания срещу страната им. Сред благодарностите, отправени от София, се срещат характерни думички като "операция" и "папа".

Причина за черните дупки са големите акции за унищожаване на досиета, извършени например по време на преструктурирането на българската ДС през януари 1990 година. Тогава назначеният за вътрешен министър генерал Атанас Семерджиев, по-късно вицепрезидент, нарежда особено опасните за комунистическата партия и за тайните й служби досиета да бъдат унищожени - близо 150.000 на брой. Оттогава политици-антикомунисти неуморно се опитват да направят досиетата на тайните служби достояние на историци и частни лица, но старите комунистически кадри успешно им пречат.

Protest gegen den bulgarischen Präsidenten Georgi Parvanov

Агентът стана президент...

Разобличаване - да, последствия - никакви

Чак в заключителната фаза на присъединяването на България към ЕС /едва след като през юни 2006 г. действащият държавен глава-социалист е разкрит като бивш сътрудник на ДС/ се приема закон, регламентиращ достъпа до досиетата на ДС и публикуването на имената на сътрудниците.

От задължителната проверка от страна на специално създадения орган обаче са изключени всички лица, заемали ръководни постове в органите за сигурност след 1991 година. Отварянето на вероятно щекотливите досиета на някогашното външнополитическо разузнаване не стига почти до никъде, тъй като отговорният Божидар Дойчинов се самоубива по неизвестни причини, малко след като органът започва да действа.

При все това многобройни депутати и водещи политици са разобличени като сътрудници, което остава без последствия, тъй като такива не са предвидени от законодателя. "Сега - пише Бьорн Опфер-Клингер - нито от страна на българската държава, нито от страна на научните кръгове в страната, дори и от страна на ЕС не се проявява видим интерес към честното и критично разглеждане на миналото на ДС."

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание