Друга България е все пак възможна | Новини и анализи от България | DW | 15.12.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Друга България е все пак възможна

Има ли изход от кризата, след като и парламент, и правителство, и прокуратура са против съдебната реформа? Татяна Ваксберг откри две конкретни стъпки, които са осъществими оттук нататък.

Как се прави реформа, ако единствените ѝ възможни автори са против нея? Събитията от последните месеци и години показват, че парламентарното мнозинство и правителството поддържат това, срещу което трябва да се борят, президентът е нерешителен, магистратите - уплашени, а мнозинството в Конституционния съд дава поводи и за по-лоши заключения.

В тази нерадостна среда има няколко стъпки, които биха могли да доведат до промяна, но те са вече напълно изключени - отнасят се до възможността да се промени Конституцията. Но има и други възможности - те са свързани с промяна в Закона за съдебната власт. Ето кратък списък на реалното и нереалното.

Една напълно невъзможна идея

Изключено е да се разчита на промени в Конституцията между второ и трето четене. Леви и десни политици, както и много юристи, са категорични по този въпрос: правната уредба на страната не допуска промени на този етап от законодателната дейност. Който твърди обратното, заблуждава общественото мнение, насочвайки усилията към неосъществима цел, смята юристката и бивша депутатка Татяна Дончева.

Три привлекателни идеи, които са (засега) неосъществими

Безконтролната власт на главния прокурор беше бетонирана миналата седмица от политическото мнозинство, но протестиращите пред Съдебната палата юристи все още допускат, че промяната е възможна (макар и само чрез натиск). “Би могло да се инициира промяна в Конституцията с една-единствена гледна точка, засягаща функциите на главния прокурор”, смята адвокат Боряна Мусева.

Редакцията препоръчва

В интервю за Дойче Веле няколко юристи добавиха и втора възможност: да се поиска тълкувателно решение на Конституционния съд за правомощията на главния прокурор. Наясно са, че няма политическа воля нито за едното, нито за другото. Но просто разглеждат различните хипотези.

“Идеите може и да са добри, но ще се сблъскат във фактическото”, коментира съдия Мирослава Тодорова. Тя има предвид състава на парламента, където току-що бяха бламирани и по-скромни по размах идеи. А също и състава на Конституционния съд, който вече даде примери за обвързаност с Делян Пеевски. “В този състав и с този председател Конституционният съд е негоден да бъде коректив”, смята председателят на Арбитражния съд към БТПП Кристиян Таков.

Юристката Татяна Дончева лансира трета идея: “Всичко това може да се реши само със скалпел по модела от 1992 година”. Дончева припомня как беше създаден Висшият съдебен съвет (ВСС) и какво направи първият му състав веднага след избирането си: уволни магистратите, обвързани с бившата Комунистическа партия. Тогава Татяна Дончева беше една от уволнените.

Според Кристиян Таков, към момента радикални стъпки не са възможни: “Някъде в чекмеджето може и наистина да има скалпел, но няма ръка, която да го държи”, казва Таков. Според него постижимо е следното: властите да бъдат изложени на постоянен натиск, който да ги принуди да предприемат частични стъпки. “Няма да стане с взрив”, обяснява Таков и добавя: “Можем да постигнем само леко изпилване на ръбовете, но това усилие си струва”.

Bulgarien Justizminister Hristo Ivanov

Христо Иванов

Две осъществими идеи (дори сега)

Днес най-реалистично отново изглежда това, което се обсъждаше и преди година - промяна в Закона за съдебната власт. Измененията в този закон бяха инициирани и внесени от министъра на правосъдието Христо Иванов, но после бяха забравени под напора на по-популярната (но неосъществима и неосъществена) промяна в Конституцията.

“Този законопроект трябва да се върне на дневен ред”, казва Мирослава Тодорова. Тя има висока оценка за предложените изменения, определя проекта като “широкоспектърен” и припомня, че той е обсъждан във всички съдебни региони с участието на председателя на Върховния съд. Според нея това е пакет от мерки, които биха извадили магистратите от сивата зона и биха персонифицирали отговорността за едно или друго дело.

И за Кристиян Таков е важно този законопроект да не потъне в забрава. Същото важи и за проекта за наредба, която посочва на какви държавни изисквания трябва да отговаря един абсолвент по право.

Без натиск нищо няма да стане

“Всичко това няма да бъде прието лесно, защото политическото мнозинство веднъж вече се пресрами и затова е готово да продължи да го прави”, казва Кристиян Таков. Според него промените са възможни само ако има перманентен натиск за тяхното осъществяване.

За адвокат Николай Хаджигенов натискът може да има най-различни форми. А най-ефикасната според него е тази: стачка на адвокатите и съдиите, която да принуди управляващите политици да приемат предложения пакет от мерки. “Иначе ще се съберем с друга цел - да си изберем други политици”, заключава адвокатът.