Използваме бисквитки, за да подобрим продуктите, които Ви предлагаме. Повече информация по въпроса ще намерите в нашата Декларация за опазване на личните данни.
ДПС е политическа партия в България. Учредена е в началото на 1990 година.
Партията се ползва с подкрепата главно на мюсюлманското малцинство в България.
Наложеният от ГЕРБ и ДПС управленски формат е изграден върху три принципа, на които се базираше и моделът "Тръмп". А видяхме какво стана в Америка. Коментар от Даниел Смилов:
ДПС има големи планове за бъдещето си. Движението иска да участва в управлението и залага на Зелената сделка. А както знаем, Ахмед Доган отдавна има интереси в зелената енергия. От Емилия Милчева.
Защо много политици са превърнали тупането в гърдите в своя запазена марка, а избирателите им се радват, когато слушат техните врели-некипели? Петър Чолаков се спира на примера с главния прокурор Гешев.
Един лапсус на журналистката Канна Рачева предизвика гнева на ДПС. От партията призоваха европейските институции да защитят Ахмед Доган. А кой ще защити медиите от ДПС?
"Зад грубовата простонародност Борисов прикрива презрението си към демокрацията", пише авторитетното германско издание "Шпигел" в своя портрет на българския премиер.
ДПС е замислено като корупционно-корпоративен субект, чрез който Кремъл и бившите комунисти да контролират политиката на България. Най-важната задача е да се разбие монополът на етническия вот, каза Лютви Местан пред ДВ.
Влиянието на ДПС е проникнало в ключови сфери. Неговата сила е в зависимостите. От 1992 насам само двама премиери не пожелаха да угодят на ДПС по време на мандатите си. И двамата днес са извън политиката.
Борисов имаше воля за власт още като главен секретар на МВР. Имаше очаквания, че той ще пребори дълбоката власт. Но това не се случи. Има ли сега кой да го направи? Да. Бих могъл да назова имена, пише Георги Лозанов.
С оставката на Борисов проблемите няма да се решат. За да има съдебна реформа, за да няма злоупотреби, е нужно едно: непрестанен граждански натиск. Положението не е никак отчайващо, смята Ивайло Дичев.
Където и да погледнеш - блокаж, задънена улица, патова ситуация. В 60 реда проф. Ивайло Дичев рисува картина на днешна България, която отново е опасно разделена.
Дори вчерашният протест не бе достатъчен, за да убеди Борисов, че трябва да си тръгне начаса. Оттук нататък предстоят седмици, в които ще станем свидетели на четири опасни и срамни операции. Даниел Смилов обяснява:
"Знаем, че главният прокурор се е обадил окуражаващо на Борисов да не подава оставка." "Заверата на Доган и Борисов няма да издържи." "Това е срамна агония." Ето какво видяхме и чухме по улиците на София:
И в бъдеще "Корпорацията" на Доган ще иска да води познатата игра - ще се присламчва ту към управляващи, ту към опозиция - в зависимост от печалбата. Ще успее ли ДПС да реди любимия си пасианс във властта, както досега?
И след Борисов какво? Ще се получи "горе-долу същото"? Подобно мислене е неразумно. Няма как всичко да се подреди от раз. Но едно е ясно: с бездействие и примирение не се върви напред. Коментар от Веселин Стойнев.
"Само българите могат да наложат желаната промяна. Но е факт, че Брюксел, с одобрението и на Берлин, твърде дълго си затваряше очите за ставащото в България", казва Мартин Котее от германската фондация "Фридрих Науман".
Ето, че на сцената се появи и Николай Бареков. Бивш журналист, бивш шеф на телевизия, бивш партиен лидер, бивш евродепутат. Вероятно има нова сезонна дейност - контрапротестиращ. От Емилия Милчева.