ДПС мълчи. Нещо става. | Новини и анализи от България | DW | 11.08.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

ДПС мълчи. Нещо става.

ДПС сякаш изчезна от публичния политически живот. Когато не си мълчи, партията обвинява управляващите, че се занимавали с "несъществуващи теми". Какви съществуващи теми обаче цели да прикрие това поведение на движението?

Коментар на Полина Паунова:

Грешна формула на управлението е вкарала "крайни националисти" във властта. Това обяви лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ в Борино, където той и част от ръководството на партията присъстваха на традиционния празник на града. Въпросното прозрение (изказано минимум за 20-ти път) бе направено на 7 август - около две години след сформирането на настоящия кабинет.

Седмица след края на парламентарната сесия председателят на движението реши да обобщи, че само в последния месец от работата на Народното събрание са приети законопроекти, свързани с "несъществуващи теми, които създават разделителни линии в обществото, само и само да обслужат интересите на националистите".

Дотук добре. Ако председателят на движението е имал предвид ограничението за гласуване на българите зад граница и безумието със забраната за носене на бурки, дори до голяма степен е прав. Но какво се случва със съществуващите теми, които ДПС някак не забелязва? Когато един партиен лидер обвинява управляващите, че се занимавали с маловажни въпроси, с измислени теми, разделящи обществото, целящи да заглушат съществените теми, нормално би било в същото време той да назове другите, важните въпроси за решаване.

Нещо случва ли се в Турция?

"Онова, от което се нуждае страната, е нормалност в политиката. А нормалността означава ясни правила, по които се прави политика", твърди Карадайъ. И “превежда“ какво означава нормалност: “Никой не трябва да забравя, че всяка разделителна линия залага опасни перспективи пред сегашното и бъдещите поколения. Затова и няма как да продължи тази объркана власт, особено на фона на тревожните процеси, които се случват в Европа и света“, добавя той.

Нито дума за случващото се в Турция. Очевидно тревожните събития в съседната държава спадат към онова измърморено в края на изречението “...и света“. Да, но този "свят" има обща граница с България и в него самото ДПС има няколкостотин хиляди избиратели, за които би трябвало (поне на думи) да го е грижа. Впрочем, според съобщението от пресцентъра на партията, на въпросното събитие в Борино са присъствали и гости и Турция.

Иначе в “гръмката си“ политическа реч Карадайъ обещал на избирателите си, че движението няма да се изложи нито пред тях, нито пред страната. И така, без да бъде назована, изскача още една съвсем реално съществуваща тема, която ДПС се прави, че не забелязва – президентските избори. Ако прочетем между редовете думите му, това изречение би трябвало да означава, че Движението за права и свободи отново ще спечели изборите - независимо кой е видимият победител. Очевидно движението смята, че в навечерието на президентския вот трябва да се занимава с влизането на националисти във властта през 2014, а не със събитията, които ще предопределят бъдещата вътрешнополитическа кондиция на държавата - а оттам и външната ѝ ориентация. Повече красноречиво от това - здраве му кажи.

Защо мълчи ДПС?

Bulgarien - Türkenpartei

Мустафа Карадайъ и Алиосман Имамов

Защо Големият въпрос е не защо ДПС публично отсъства от двете важни за държавата теми, а какво договоря по тях зад кадър?

Случващото се в двете най-големи партии (ГЕРБ и БСП) и демонстрираното от тях поведение - я с безсмислици за Ньойския договор, изречени от бивш военен и бъдещ политик, я с 90-секунден разговор с Путин по телефона - подсказва, че на този вот проевропейската ориентация на България ще бъде поставена на изпитание. В това изпитание без съмнение активна роля ще има мълчаливото по темата Движение за права и свободи.

Мълчанието на ДПС на практика буди въпроси, чиито отговори ще бъдат дадени от големите партии (искат или не) в следващите месеци. Най-важният сред тях, разбира се, е ще станем ли свидетели на „дългоочакваното“ разбирателство между ГЕРБ и БСП и дали всъщност то няма да се случи с посредничеството именно на ДПС? Погледнат от този ъгъл, и в контекста на сближаването между Анкара и Москва, българският вътрешнополитически живот изглежда, че ще разплете още една „мистерия“ – дали трите най-големи партии не са управлявани наистина ръчно от външни сили.

За ДПС такива съмнения съществуват още от създаването ѝ, а за да се разграничи от тях партията изгони яростно бившия си председател с мотива, че се е сближил прекалено много с Анкара. Сега, когато има основание да се обсъжда обстойно поведението на турските власти, ДПС си мълчи. Мълчание, което пак изважда на преден план горното питане – дали основните партии в България не са на дистанционно управление? Не от юг, а от изток.