ДПС и тайната на неговия успех | Новини и анализи от България | DW | 27.10.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

ДПС и тайната на неговия успех

ДПС е партия със съмнителна репутация, но това очевидно не е пречка - властта на Движението не отслабва. Каква е тайната на неговия успех? Отговор на този въпрос търси репортаж на швейцарското радио SRF.

Кърджалийското "Водно огледало" е един от най-престижните проекти на ДПС - партията, която вече 25 години задава тона в 50-хилядния град. Но този проект си има и много противници. Един от тях е бившият директор на Историческия музей Павел Петков. "Те се интересуват от мащабни инфраструктурни проекти, защото там става голяма далавера", казва Петков пред репортер на швейцарското радио SRF.

Първоначалната цена на строежа беше 8 милиона лева, накрая обаче набъбна десеторно, разказва Петков, а един друг противник на проекта, студентът Ерсун, споделя, че кърджалийското "Водно огледало" не е донесло никакви ползи на многото безработни в града: "При такива проекти винаги предварително се знае на кого ще бъдат възложени строителните работи", казва Ерсун.

В централата на ДПС в Кърджали срещаме Хасан Азис, който вече повече от 10 години е кмет на града. Той защитава проекта: "Нашето "Водно огледало" не е лош, а точно обратното - един добър пример за проекти в инфаструктурата. Откакто е изградено, в района вече няма наводнения - за разлика от много други места в страната, където дори имаше човешки жертви. Освен това постоянно ни контролират. През последните седем години са извършени общо 350 проверки от официалните български власти и европейските институции. Аз съм най-изкъсо следеният български кмет", уверява Азис.

На какво се дължи лошият имидж на ДПС?

Откъде идва лошият имидж на ДПС? - пита по-нататък в репортажа си швейцарският журналист Кристоф Вютрих. И предлага следния отговор: лошата репутация на тази партия се дължи най-вече на скандалите около бившия лидер Ахмед Доган и медийния магнат Делян Пеевски, който в репортажа е наречен "най-омразния български политик".

Швейцарското радио цитира и Красен Станчев от софийския Институт за пазарна икономика, който застъпва мнението, че ДПС в никакъв случай не е по-корумпирано от другите политически сили. Истинският проблем на Движението е другаде, казва Станчев: "Много от лидерите на ДПС са свързани със структурите на бившата Държавна сигурност. При Движението тези обвързаности са по-силни, отколкото при другите партии. Има и още нещо: в лицето на турското малцинство ДПС си има твърд електорат, поради което почти не му се налага да се конкурира с другите".

В това отношение Движението е максимално улеснено от останалите партии, които не се интересуват особено от турските избиратели. Така те оставят грижите за турското малцинство изцяло в ръцете на ДПС, макар че по закон партиите на етническа основа са всъщност забранени.

Eröffnung einer Wasserschutzmauer in Kardjali, Bulgarien ARCHIV 2009

Кадър от откриването на кърджалийското "Водно огледало" през 2009 година

Рецептата на ДПС

Но защо избирателите от турското малцинство вече толкова много години гласуват все така масово за ДПС? И защо тази партия продължава да си няма сериозна конкуренция? Защото ДПС държи здраво контрола в районите със смесено население - така, както навремето правеше и Комунистическата партия, казва студентът Ерсун: "Строителната фирма, в която работи баща ми, беше на косъм от фалит, защото нямаше поръчки. После беше купена от човек на ДПС и сега фирмата отново работи и дава заплати", разказва студентът.

ДПС има и друго "оръжие": партията не спира да припомня на местните хора събитията от 1980-те години, когато се стигна до насилствената смяна на турските имена. Страхът, че това може да се повтори, очевидно оказва въздействие и придърпва хората от турското малцинство още повече към "тяхната" партия ДПС.

Дисциплина и насаждане на страх - това е рецептата, която гарантира успеха на ДПС. "Даже и магаре да сложат в листите си, то ще бъде избрано", казва по този повод бившият шеф на Историческия музей в Кърджали Павел Петков.

Редакцията препоръчва