ДПС или ″Не си ти, когато си гладен″ | Новини и анализи от България | DW | 02.06.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

ДПС или "Не си ти, когато си гладен"

Понеже осъзнава, че вече не е това, което беше, ДПС започна да претопля легендите за своето влияние. Последният пример е отпреди няколко дни, когато Карадайъ се закани, че ДПС ще играе ключова роля на президентския вот.

Коментар от Полина Паунова:

Половин година след като ДПС изгони лидера си Лютви Местан и близо два месеца след като Доган си назначи нов „наместник“, Мустафа Карадайъ, който иначе не блести с дар слово и политическа далновидност, се закани Движението да бъде фактор на предстоящия президентски вот.

След сътресенията във формацията през последните месеци новият ѝ “оперативен ръководител“ обясни на митинг, че ДПС е в силата си и това щяло да се види на президентския вот. “Ще играем основна роля на президентските избори“, каза Карадайъ.

Дни по-късно той доразви тезата си. И обяви, че Движението нямало да даде „непоискана подкрепа на никого от кандидатите на предстоящите президентски избори“. При това самият Карадайъ добре знае, че ако някоя партия поиска съдружие с ДПС на президентските избори, Движението наистина ще ги предреши, но в отрицателна посока.

Мустафа Карадайъ

Мустафа Карадайъ

"Без ДПС не може"

Водещото в тези изказвания на “оперативния ръководител“ е важното уточнение, че “партията трябва да съхрани единството си и на предстоящите президентски избори да покаже, че без ДПС не може, за да може след тях веднага партията да участва в следващата изпълнителна власт“.

Ако прибегнем до онзи рекламен слоган “Не си ти, когато си гладен“, той много добре описва ситуацията около ДПС. Останало без официален властови ресурс, Движението сякаш е изпразнено от съдържание. А излизането на Лютви Местан и усилието му да разбута електоралната аритметика на Движението чрез опита да привлече към себе си изселническите организации допълнително внасят неувереност в действията на тази партия, които лежи на старите лаври, че е политически балансьор.

Истината обаче е съвсем различна. ДПС отдавна не балансира нищо - неговата ниша бе иззета от ГЕРБ и от Бойко Борисов, който с дребна „корупция“ (в смисъл на жестове, влияние, договорки и дребни услуги към всеки лидер) успява да привлече на своя страна различните политически субекти, независимо дали те се водят част от мнозинството или от опозицията. Така че ДПС няма как да реши президентските избори с явната си подкрепа. И няма как тази „услуга“ да е с положителен знак за партията, решила да използва подобна патерица (освен ако на вота не се случи катаклизъм от типа националист срещу кандидат на системните формации).

Осветяване на легендите

От периода “Местан“ досега ДПС е в криза на авторитета си. И партията осъзнава, че престоят извън властта не ѝ се отразява добре. За оцеляването на формацията и опазването на задкулисното ѝ влияние са необходими някои театрални действия, които обаче носят и негативи - като например зигзагообразното осветяване и затъмняване на Делян Пеевски като едър бизнесмен. Именно затова към момента ДПС не е в добрата си форма на обичайния търговец с влияние. Да, Движението може да движи видимо или не дотам някакви парламентарни процеси или пък да менажира случващото се в отделни сектори. Да, ДПС не е застрашено от собствените си люспи тип Касим Дал или Лютви Местан - те в един момент ще последват съдбата на изхвърления от партията “анализатор“ Осман Октай. Но по една или друга причина от 2013 година насам на ДПС все по-често му се налага да излиза на светло. А колкото повече се осветява, толкова повече отслабва. Това, разбира се, няма да е бърз процес, тъй като ресурсите и политическият опит, трупани с години, не могат да бъдат разградени за дни.

Редакцията препоръчва

Въпросът към момента е по-скоро друг: Защо няколко месеца преди президентските избори Движението за права и свободи поиска да се освети съвсем официално като фактор за определянето на държавния глава (какъвто безспорно е било преди, но без да парадира с това). Просто защото вече не е този фактор и затова е нужно да поддържа легендата за своята значимост. Но не до президентския вот, а до следващия парламентарен. Когато безспорно ще има преразпределение на силите, но когато също толкова безспорно Движението все така няма да бъде приемлив партньор. По тази причина „легендирането” на партията трябва да продължи. За да остане поне задкулисен играч. Тази позиция не предполага разширяване на влиянието, но поне може да спомогне за запазване на настоящите лостове.

В този смисъл - има добра новина. Постпреходният синдром, заради който залиня традиционната десница, а впоследствие и традиционната левица, не подминава и ДПС. Разпадът ще бъде бавен, но в крайна сметка неизбежен. Този процес започва именно с изговарянето на легендите, които даваха сила на ДПС. Легенди като тази, че Движението определя президентите на страната.

Реклама