Дори през комунизма църквата беше по-свободна | Новини и анализи от Европа | DW | 03.04.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Дори през комунизма църквата беше по-свободна

Факелно шествие в манастир, изгаряне на "безбожни книги", неадекватно отношение към скандала със сексуалните издевателства. В какво се превърна полската църква, която по време на комунизма беше символ на свободата?

Факелно шествие на полски националисти в Ченстохова

30 март 2019: факелно шествие на полски националисти в Ченстохова

Нека да започна този текст с едно признание: аз съм католик, в неделя ходя на църква, а вярата ми дава духовна сила. Гледам на нея като на нещо много лично, интимно дори, нещо индивидуално, а също така социално и човешко. Нещо, което ми служи за ориентация и ми помага да живея в хармония със себе си, с другите хора, с природата, със света около мен.

Открих вярата за себе си по време на комунизма в Полша. Бях младеж, а Католическата църква беше символ на свободата. Да, църквата от онези времена предлагаше на моето поколение възможност за самореализация и дебат. Нещо, което не беше възможно в много други области на живота заради наложения контрол от тоталитарния режим.

Глухи за предупрежденията от Ватикана

Католическата църква, под ръководството на полския папа Йоан Павел Втори, допринесе за падането на комунизма и за възстановяването на държавния суверенитет и на демокрацията в Полша. За тези свои заслуги църквата беше възнаградена след промените с множество привилегии. Така тя разшири политическата си власт. Изборната победа на национално-консервативния лагер под ръководството на Ярослав Качински нямаше да е възможна без подкрепата на редица епископи и свещеници. Трагичното в случая: съюзяването на църквата с една определена политическа партия няма да завърши добре за самата църква. Дори висши духовници от Ватикана критикуват този нечестив съюз. Само че мнозинството полски епископи сякаш остава глухо за предупрежденията.

Проблемът обаче е по-дълбок: Католическата църква в Полша се плаши от свободата и се барикадира на познатия ѝ терен на националните ценности. Тя действа и реагира с добре усвоени рефлекси: всяка критика срещу нея бива демонизирана като дело на злите сили. Така например архиепископът на Краков Марек Йедрашевски заяви по повод на сексуалните посегателства, извършвани от свещеници, че "тъй наречената педофилия в църквата" била само идеологическа постройка, целяща да навреди на църковната йерархия. А исканата от медиите "нулева толерантност" спрямо сексуалните издевателства имала нещо общо с тоталитаризма, защото именно нацистите и комунистите били тези, които не проявявали никаква милост. Парадоксалното в случая е, че лично папа Франциск лансира идеята за "нулева толерантност" и настоява за нейното изпълнение.

Бартош Дудек

Бартош Дудек ръководи полската редакция на ДВ

Това не е моята църква

На този фон не е изненадващо това, че части от Католическата църква в Полша се опитват да си намерят съюзници срещу злия външен свят именно в крайнодесните редици. Кадрите с маршируващи националисти с факли в ръце от едно от най-известните места за поклонение в Полша (Ясногурският манастира в Ченстохова), които се появиха последния уикенд, са доказателството за това. Обезпокояващо е и изгарянето на "безбожни" книги, сред които романите от поредицата за Хари Потър на Дж. К. Роулинг, както и други предмети, организирано от религиозната общност в Гданск.

Това не е църквата, която познавах. И тя ще си плати сметката за това - както се случи в Ирландия и Испания. Може би едва когато религиозните храмове в Полша също се опразнят, ще бъде поставено ново начало. Но пътят дотам е дълъг и мъчителен.

Подобно съдържание