Допустимо ли е да се пишат такива неща? | Новини и анализи от Европа | DW | 27.11.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Допустимо ли е да се пишат такива неща?

Сполучлива сатира или евтина провокация и проява на лош вкус? Александър Андреев представя последната провокативна колонка на известния германски писател и журналист Харалд Мартенщайн.

Горкият Мартенщайн! Отсега си представям какъв възмутен вой ще се надигне срещу последната му колонка в „Ди Цайт”. „Този изверг предлага да замразяваме децата си във фризера!” - ще наскочат хиляди читатели, пренебрегвайки факта, че става дума за сатирична колонка. При това известният писател и журналист, който често предизвиква гнева на читателите, лишени от чувство за хумор, в тази своя колонка всъщност се подиграва на съвсем други обществени явления. Той взима на подбив такива изпразнени от съдържание политико-медийни фрази като „природосъобразен начин на живот”, „съчетаемост на личния и семейния живот”, quality time (сиреч - свободно време, прекарано по „качествен” начин) и поставя сатиричното си огледало пред лицето на онези свои съвременници, които се носят по течението на буйната река от клишета. Мартенщайн иска читателите му да се замислят за инерциите, които ги водят през живота - и тъкмо поради това избира такъв предизвикателен литературен инструмент. Защото сляпото залитане по всичко природосъобразно или кухите политически заклинания, че жените имат право и на кариера, задръстването на езика с англицизми като quality time или shitstorm и масовото вманиачаване на тема „хиперактивни деца” (част от многобройните феномени на телевизионно облъченото съвременно общество) лъсват с фалша си единствено ако ги осмееш по предизвикателен начин.

Така ли е наистина? Какво мислите Вие за сатирата на Харалд Мартенщайн? Ето част от текста му с редакционни съкращения:

Теория за детето и фризера

„Всеки път, когато отворя хладилника (а това, уви, се случва прекалено често), се питам дали бих замразил свои яйцеклетки, ако бях млада жена. Честно казано, не бих се поколебал.

Изглежда ми доста идиотско, когато в тази връзка мнозина използват думичката „неестествено”. Че какво, моля Ви се, е естествено и природосъобразно в днешния ни живот? Слава Богу, твърде малко. Ако всичко трябваше да бъде природосъобразно, ние и до днес щяхме да умираме на четирийсетгодишна възраст. Както нашите предци, които са водели един тотално природосъобразен живот с биохрани, суровоядство, без цигари, с много движение на чист въздух и грижа за климата.

Природата - това е най-страшният враг на човека. Природата взима повече жертви, отколкото авариите в АЕЦ, наркотиците, терористичните нападения и самолетните катастрофи, взети заедно. Защото природата, тази стара и грозна вещица, просто иска ние всички да умрем. Ако ти сложат сърдечна клапа, защото сърцето ти вече не се справя самó, очевидно природата е искала да те затрие. Тъй че оставате ме намира с тази Ваша природа, моля Ви се!

Harald Martenstein Frankfurter Buchmesse 2014

Харалд Мартенщайн

Сигурен съм, че скоро ще тръгне нова дискусия: за замразяването на готови дечица. Помнете ми думата! Това вече не е никаква утопия. То и сега разни смъртно болни хора се замразяват с надеждата един ден да се открие лек срещу болестта им и тогава да ги размразят. И ако трябва да бъдем съвсем откровени: жените ще могат перфектно да съчетаят професията с грижата за семейството едва тогава, когато могат да замразяват готовите си дечица. Замразяваш детенцето, а когато дойде време за отпуска - размразяваш го. Може и за уикенда, разбира се. Прекарваш с детето quality time, а после до Коледа - нека поспинка във фризера. Детето си остава все на една и съща възраст, мъничко и сладко, а ти можеш да караш с него колкото си искаш quality time.

Докато е в предучилищна възраст, проблеми няма. Когато един от двамата родители в края на кариерата си се добере до заслужена пенсия, детето трябва да бъде на около шест години - и тогава вече може да бъде трайно размразено, за да тръгне на училище. За началото на пубертета обаче лично аз настойчиво бих препоръчал отново да планирате един по-продължителен престой във фризера - така ще си спестите доста нерви. Супер ще бъде, ако измислят технология за много бързо замразяване (както при нес-кафето), тъй че пеленачетата да могат да се замразяват само за през нощта, ако много реват или пък ако искате да идете на кино. Бас ловя, че при това положение раждаемостта рязко ще се повиши.

Два примера от литературата

Аз не съм циник, а продължител на една отколешна литературна традиция. Още при Вилхелм Буш четем за замразения „Леден Петър” - едно дете, страдащо от хиперактивност. Когато го размразяват, той за съжаление съвсем се разтопява - по онова време науката още не е достатъчно напреднала. Родителите го затварят в стъклен буркан, настаняват го в килера между туршиите и сиренето и не без горест, но и с определено облекчение се отдават на кариерата си като селски стопани. Великият ирландски писател Джонатан Суифт, автор на „Пътешествията на Гъливер”, на свой ред предлага децата да се изяждат. По онова време в Ирландия има предостатъчно деца. В началото всички се възмущават, надига се истински шитсторм, но постепенно мнозина почват да си мислят, че тука има нещо… Днес това вече не е възможно, защото доста хора станаха вегетарианци. Но хладилник имат всички, все пак“, пише Мартенщайн.

Смятате ли, че такава сатира е допустима? Ако не - защо? Пишете ни!

Редакцията препоръчва