Доносниците вчера и днес | Новини и анализи от България | DW | 22.07.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Доносниците вчера и днес

С анонимни доноси срещу корупцията? Не връща ли тази идея кошмарите от миналото и какви са рисковете днес? Георги Папакочев търси отговор на въпроса защо е толкова устойчива българската склонност към анонимния донос.

Какво е общото между доносник, информатор, таен сътрудник, бдителен гражданин и завистлив интригант? Всички те предоставят някому някаква информация, която се използва за добро или за лошо, като всеки от тях си има своите мотиви за това. Разликите между споменатите видове „осведомители“ обаче продължават да са доста мъгливи, особено след опита от миналото с репресивните служби и техните помагачи. Неясни, за съжаление, са и сегашните планове на държавата да възстанови статута на „анонимчиците“ в усилията за борба срещу корупцията. Правната и бюджетна парламентарна комисия вече одобриха на първо четене проекта на Закона за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности. В него е предвидена възможността бъдещият нов антикорупционен орган да разглежда подобни сигнали, въпреки обещанията те да не се превръщат в генератор на доносничество.

Александър Кашъмов от програмата „Достъп до информация“ обаче е убеден, че едно нормално общество не може да позволи някой да бъде атакуван и да не е ясно кой, от какви позиции и с какво име стои зад такава атака. „Това създава възможност за връщането на най-страшните кошмари от миналото на Държавна сигурност (ДС), и то в едно общество, в което имаме живи хора, които са били в структурите на тази институция. Формите на защита на подаващите сигнал са важни, но това не може да става чрез анонимност“, предупреди юристът-правозащитник в своя статия.

Стълбата на доносника

Проф. Вили Лилков, депутат от РБ и кандидат за кмет на София, от своя страна прави разграничение между похвалното поведение на гражданина, който е готов сътрудничи при необходимост на органите на реда, и масовото доносничество в годините на тоталитаризма. В своята документална книга „Бившите хора“ той е изследвал как „снасянето“ на дискретна информация за един или друг гражданин е било всячески поощрявано от комунистическата партия и нейните слуги от тайните служби.

Alexander Kaschamov

Александър Кашъмов

„Особено драстични са случаите, когато в следени от ДС семейства са внедрявани доносници, на които било внушавано, че така служат на родината - като съобщават всичко за своите родители, семейство и най-близки приятели. Много често въпросните информатори са имали за цел с клеветите си да изхвърлят човек от жилището му или от града, за да заемат неговото място“, разказва пред ДВ проф. Лилков.

В изследването си той е обърнал внимание и на т.нар.“служебни досиета“ на наблюдаваните хора. Те били разработвани по месторабота – във фабрики, заводи, предприятия, служби и администрации, където действали мрежи от доносници на тайните служби. „Когато някой се стремял да заеме поста на свой колега, той не подбирал доносите си за неговото дискредитиране, независимо дали ставало въпрос за началник или обикновен конкурент. Целта били кариерното израстване по стълбицата и дребните „благинки“, които режимът отпускал на някои хора“, посочва Вили Лилков.

Разцвет на „анонимките“

Жилавите корени на тази „спонтанна” българска склонност към доносничество следва да се търсят в завистта и омразата - две от най-изпепеляващите и отблъскващи чувства, които изглежда са закодирани генетично в профила на нацията. Дори бегъл рейд в интернет показва, че освен завист към образования, можещия, умния, нестандартно мислещия човек, мизерстващият днешен българин изпитва към него и неприкрита омраза. Дори повече. Преди парламентарните избори миналата година, с едно свое решение за социалните мрежи, ЦИК на практика даде зелена светлина за анонимни доноси и компромати за кандидатите.

Bulgarien General Dimitar Schiwikov mit dem Präsidenten Rossen Plevneliev

Ген. Димитър Шивиков с президента Росен Плевнелиев

Как ще бъде на местните избори тази есен е неясно, но едва ли може да се очаква някаква промяна. Неотдавна и МО започна да изготвя промени в Закона за класифицираната информация - заради случая с ген. Димитър Шивиков. Той беше принуден да подаде оставка след заведено дело по анонимен сигнал, че бил използвал войнишки труд за ремонт на своя апартамент. В началото на годината „Главната инспекция по труда“ обяви публично, че ще реагира на всякакви сигнали, в т.ч. анонимни, за нарушения на трудовото законодателство и наемането на чужденци. Преди месец община Бургас постави в 18 свои училища пощенски кутии за анонимни сигнали, в които учениците могат да съобщават за продажба и употреба на наркотици.

Прозрачни информатори?

Българското законодателство постановява анонимни сигнали да не се разглеждат. Пред ДВ директорът на „Комуникации и контрол“ в НАП Росен Бъчваров поясни, че, макар в агенцията годишно да се получават няколкостотин сигнала за нарушения, задължително условие е те да не са анонимни. „Проверките по изнесените факти се извършват дискретно, за да не навредят те по никакъв начин на проверяваните лица, а имената им се пазят в строга тайна“, уточни Бъчваров. Като бивш общински съветник проф. Вили Лилков припомня, че за да бъде приет телефонен сигнал от Столичния инспекторат, обаждащият се задължително трябва да остави своето име и адрес - за да може след съответната проверка да получи отговор, ако сведенията му са били достоверни. „Въпреки това има редица случаи, при които практиките за очерняне и злепоставяне на хората продължават, и то не толкова от страна на самите граждани, колкото от някои институции, в които и до днес се подвизават бивши агенти на ДС. Те продължават да действат в познатия от миналото стил за съсипване на определени политически сили и кръгове днес“, отчита депутатът от РБ.

Затова е редно при опитите за поощряване на доносничеството да бъде следван принципът за лична отговорност за действията на всеки, в това число и на добронамереното, но анонимно „надуване на свирката“. Защото каквито и да са намеренията на сенчестия доносник, информатор, бдителен гражданин или махленски интригант, около тях винаги ще витае нещо отблъскващо и нечистоплътно. Българският тоталитарен опит го показва.

Редакцията препоръчва