Долнопробната телевизия | Начало | DW | 19.06.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Долнопробната телевизия

Днес ще пиша за долнопробната телевизия. Толкова долнопробна, че ми прилича на заговор. В главата ми се върти неясната мисъл, че някой нарочно прави телевизията все по-глупава, пише Калин Терзийски.

Още дядо Петко Рачов Славейков говори много добре и точно за българската мнителност. За българската меланхолия. „Мелан холос” на старогръцки означава „черна жлъч”. И според Хипократ именно натрупването на тая черна жлъч е причината за мрачния, тревожен и подозрителен характер. На човека. На някои от човеците. А дядо Петко Рачов доуточнява - на българина.

Българинът навсякъде търси скрит и вреден за него замисъл. Или умисъл. Забелязали ли сте как търсим зъл умисъл дори във времето! Гледай какво стана времето! Така казваме ние, българите - и все едно сме почти сигурни, че някой турски бей, някой руснак-комунист, някое тоталитарно ченге или някой злонамерен бог стои зад това лошо време. Или по-точно казано - зад това Направено-специално-заради-нас-лошо-време!

И така. Аз съм българче, обичам...

... обичам да подозирам всички в зъл умисъл срещу мен. Не че обичам. Никак не обичам даже. Просто това е моята зла участ. Която – ха-ха – сигурно някой нарочно ми е отредил! И ето сега се замислям за злия умисъл, който забелязвам винаги, когато включа телевизора. Аз съм представител на поколението, за което телевизията беше изначален, централен и вездесъщ източник на култове. И самата тя беше обект на култ. За моето поколение телевизията беше и един грамаден източник на вълнения. Няма какво да отричам това. А като пишещ човек през годините открих, че мога да се препитавам сравнително прилично с писане единствено като телевизионен сценарист. И поне дванайсет години от живота си правих телевизионни предавания. Така че телевизията е важна за мен.

Symbolbild Medienfreiheit

На лов за сензацийки

Но когато днес погледна телевизора, изпитвам параноично чувство. В главата ми се върти неясната мисъл, че някой нарочно прави телевизията все по-глупава. И го върши с цел. Със зла умисъл! От години вече разсъждавам върху това свое подозрение. И ето до какви изводи съм стигнал:

Глупости от екрана

Първо: забелязвам един порочен кръг. От гледането на телевизия се оттеглят все повече хора. И това са предимно интелигентните и образовани хора. Този факт до голяма степен се дължи естествено на голямото разнообразие от алтернативни източници на информация, каквито дава интернет. Но това оттегляне се дължи и на факта, че интелектуалното и информационното, пък и стиловото ниво на телевизиите е паднало значително. Направо драматично. И хората с по-високи изисквания просто се отказват от гледането. Тоест, те продължават да гледат филми, понякога и предавания, но главно в интернет.

Оттеглянето на интелигентните зрители, абдикирането им като потребители на телевизионни продукти, води до падане на интелектуалното равнище и на нивото на образованост на таргетните групи. Към които са насочени продуктите на телевизията. Тоест, телевизионните предавания. Или казано по-просто: публиката става все по-простичка, а продуцентите на телевизионни продукти и програмните директори на телевизии започват да работят именно и само за нея. А това води до оттегляне на още и още интелигентни зрители. И до още по-голямо падане на нивото на публиката. И съответно - до още по-голямо падане на нивото на предаванията. Ето го споменатия порочен кръг.

Деградиралата публика

И тук болният човек в мен, който търси винаги зла умисъл, възкликва: Защо, по дяволите, телевизиите трябва да теглят надолу цялата си публика, вместо да я теглят нагоре? Защо трябва да задоволяват безпрекословно ниските (или може би - низките?) нужди на една деградирала публика, вместо да правят всичко възможно да издигат публиката си на по-високо ниво? Може би това са просто пазарните механизми? Търсенето и предлагането? Не мисля така! Всички знаем, че не търсенето определя предлагането. Напротив. В съвременния маркетинг винаги се действа в посока на създаване на потребности. А след това тези потребности се задоволяват.

Fernseher Staub

Имало едно време...

Никой няма естествена нужда от глупави сериали или от жълти, клюкарски предавания. Потребността от глупави (или съответно от умни) произведения се изгражда! В миналото хората имаха нужда (и то - кой знае как създадена) задължително да притежават в домовете си всички томове на Толстой или поне на Достоевски. И странно, притежавайки ги, те изпитваха известен респект към авторите им. А понякога дори ги четяха. Сега, с подходяща реклама и пиар, у част от хората се изгражда потребност не от друго, а от глупави сериали и жълти предавания. Предлагането определя търсенето!

Пошло забавление

Телевизиите са на път да западнат до забавление за най-слабо образованите и най-непретенциозните членове на обществото. И това е един като че ли вече завършен процес. Защото интелигентните зрители все по-често вече са бивши зрители.

Само аз и още двама-трима мои познати все още гледаме телевизия. Но гледаме телевизора по-скоро като присветващо домашно огнище. Домашен олтар с домашния огън - от аноди и катоди. Като някаква магична аладинова лампа от носталгичното ни минало. А не като източник на информация. А още по-малко - на естетическа наслада. Има ли зла умисъл във всичко това? Не знам...

Автор: К. Терзийски, Редактор: А. Андреев

Редакцията препоръчва