Докъде ни доведе мутризацията | Новини и анализи от България | DW | 26.02.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Докъде ни доведе мутризацията

Отчаянието и гневът на българите се дължали на икономиите - това твърдение се чува напоследък все по-често. Само дето не е вярно. Виновни са не икономиите, а бухалките. Мутризацията ни доведе дотук, твърди Иван Бедров.

Любим рефрен на опозиционни политици, на коментатори, а от скоро и на представители на ГЕРБ, е как строгата финансова дисциплина била причината за народното недоволство. „Дотук ни докара Симеон Дянков“, продължаваме да чуваме. „Не успя да подобри бизнес средата“, каза и премиерът в оставка. Неразбирането за истинския проблем е най-видно в заглавията на световните медии, когато те съобщават за това, което се случва в България. От тях научихме, че политиката на строги финансови ограничения (т.нар. austerity) е свалила българското правителство. Появиха се дори коментари, че „тази политика се провали и в България“. Турските медии пък съобщиха, че „още един съсед пропада по пътя на Гърция“.

Пошли зависимости

Само че бедността и отчаянието в България не са предизвикани от орязването на бюджетния дефицит, а от смачкването на малкия и средния бизнес, от силовата централизация на всички икономически процеси в ръцете на един човек, от толерирането на някои за сметка на други, от отвращаването на предприемачите и убиването на вярата им, че свободната инициатива може да носи резултати. Мутризацията на бизнеса затвори хиляди фирми и остави без работа стотици хиляди българи. Да, нечовешко е държавата да не увеличи мизерните пенсии в продължение на три години, но дори и това да се беше случило, малко по-високото потребление не би променило картината и бедността и отчаянието нямаше да са по-малки.

Постоянното увеличение на изискванията към малкия и средния бизнес буквално изяждат доход. Задължението да се плаща за сертификат за това и онова, да се внасят непрекъснато декларации в разни учреждения, да се харчат луди пари уж в името на добруването на служителите... Всичко това се отразява на работниците само по един начин - парите във фирмата намаляват, намаляват и заплатите, изчезват работни места. Парадоксален беше примерът със забраната на тютюнопушенето - първо управляващите решиха да не я въвеждат и принудиха дребния бизнес да инвестира в нови вентилационни системи. После решиха да въведат забраната, а хората платиха тази безсмислена инвестиция - едни с печалбата си, други с работните си места.

Kabinettssitzung zu Managergehältern

За да правиш бизнес в България, трябва да познаваш правилата на Голямата игра

Огромна е зависимостта на фирмите от държавата. Обществените поръчки са единственият източник на свежи пари, а мнозинството от тези поръчки не се извършват по правилата. Констатацията е на Сметната палата. Ако искаш да работиш, трябва да се обадиш на едикого си, да върнеш едикаква си част от парите, да наемеш едикого си като служител или подизпълнител. А ако случайно не си съгласен с тази практика и решиш да говориш за това или да обжалваш резултата от търга, в най-добрия случай просто фалираш. Доста по-често посрещаш проверки - или данъчни от НАП, или за нелегален софуер от МВР, или нещо друго. Управляващите не се посвениха да използват държавната машина срещу всеки, който не играе в техния отбор и който пречи на техните любими монополисти.

Новите бухалки

В едно нормално общество тези проблеми се обсъждат. Браншови организации протестират, медиите коментират и търсят отговори от властта. А когато има нещо нередно, дори и прокуратурата се намесва. В България това не се случва. След овладяването на медиите, вече даже не се и говори за това. Докато преди 20 години мутризацията на икономиката се извършваше с помощта на бухалките, днес в ролята на бухалките е държавната машина.

Точно тази нездрава среда задълбочи кризата в България. Изправени до стената, предприемачите все по-често си задават въпроса: Има ли смисъл? Някои предпочитат да живеят с това, което вече са спечелили, други заминават в чужбина, заминават и служителите им. А в България остават все по-малко и по-малко работещи. Казано накратко: мутризацията увеличи бедността, намали работните места, роди несправедливост. Затова гневът на българите не е пряко свързан с непреводимата думичка „austerity”.

Автор: И. Бедров; Редактор: Д. Попова-Витцел

Редакцията препоръчва

Реклама