Докъде води силната зависимост от Русия | Новини и анализи от Европа | DW | 14.01.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Докъде води силната зависимост от Русия

Падащите цени на петрола и санкциите на Запада докараха руската рубла до срив - с драматични последици не само за самата Русия, но и за бившите съветски републики. Причината: силната им зависимост от някогашния хегемон.

За много руски търговци бизнесът по Коледа беше наистина успешен. "През декември в региона на Смоленск имаше невероятен наплив на клиенти от Беларус", спомня си Юлия Зотова, служителка във верига магазини за електроника. Клиентите от Беларус купували всичко, което успявали да изнесат от магазините. Спадът в курса на рублата неочаквано повиши покупателната способност на съседите. Търговци на автомобили в граничните региони разказват сходни неща - докато преди продавали най-много по два-три автомобила на месец на клиенти от Беларус, в последно време продажбите стигали до десет на седмица. Междувременно обаче правителството в Минск обезцени беларуската валута, с което сложи край на голямото пазаруване.

Всички бивши съветски републики, независимо дали в Източна Европа, в Кавказ или в Централна Азия, имат тесни икономически връзки с Русия. Армения и Беларус, Казахстан и Киргизстан може и да са независими в политическо отношение, но не и в икономически план. Единствено трите балтийски държави вървят по свой, независим път на развитие в рамките на ЕС, а Грузия прави всичко възможно да се отдели от руската сфера на влияние, откакто ѝ се наложи да воюва срещу руските танкове през 2008 година.

Многото проявления на кризата

Русия пък, обратно, се опитва да засили икономическата интеграция в постсъветското пространство. След митническите съюзи с Казахстан и Беларус, беше създаден и Евразийски икономичеки съюз, към който междувременно се присъедини и Армения. Само че стартът на този нов съюз дойде в крайно неблагоприятен момент. Вследствие на слабата рубла износът на арменска продукция за Русия се срина с 6,3 на сто, отбелязва излизащият в Ереван вестник "Aikakan Schamanak".

Доста по-оптимистични са възгледите на близката до Кремъл Академия на науките в Москва: "Сривът на рублата не влияе на износа за Русия", твърди икономическата експертка Аза Мигранян. В интервюза Дойче Веле тя прогнозира, че сегашните неблагоприятни тенденции в скоро време щели да отшумят.

Безспорно е обаче, че сегашната ситуация около рублата е с драматични последици за трудовия пазар. Почти всички ниско квалифицирани работници в големите руски градове идват по традиция от централноазиатските държави. По строежите, в магазините и ресторантите на Русия досега работеха близо 5 милиона души от Таджикистан, Казахстан, Киргизстан и Узбекистан. От началото на 2015-а обаче почти 70% от тях са си останали вероятно у дома - изчислява Константин Ромодановский, шеф на руската имиграционна служба. Слабата рубла и рецесията доведоха до срив и на пазара за ниско квалифицирана работна ръка.

А това означава, че паричните трансфери на мигрантите ще се свият значително. Според изчисления на Световната банка, парите на трудовите мигранти са представлявали досега близо една трета от БВП на Киргизстан. А в Таджикистан паричните трансфери са представлявали дори цели 50 на сто от БВП на страната. Хиляди семейства, които са разчитали на тези пари, са сега в безизходица.

Symbolbild - Russischer Rubel

Сривът на рублата повлича и страните от постсъветското пространство

Казано накратко: повечето страни от постсъветското пространство са твърде силно зависими от Русия в икономически план. Единствено производителите на петрол Казахстан и Азербайджан са в състояние да смекчат донякъде неблагоприятните последици от руската криза. И макар спадът в цените на петрола да удря и по тях, те все пак разполагат с този силен експортен продукт - за разлика от останалите бивши съветски републики, сред които напоследък се прокрадва неприятната мисъл, че може би ще им се наложи да платят сметката за руските политически авантюри. Икономическата зависимост от едновремешния хегемон е в тези държави отново актуална тема.

Нови опасности

Колко дълго ще продължи рецесията в Русия? - този въпрос вълнува не само политиците в Централна Азия и Кавказ. "Дори санкциите да бъдат отменени и цените на петрола да скочат, това няма да спаси руската икономика, тъй като тя страда главно от липсата на инвестиции", казва Сергей Алексашенко, бивш заместник-финансов министър и заместник-председател на Централната банка на Русия. Тази криза няма цикличен характер, нито пък се дължи на външни фактори - стопанският упадък бе предизвикан от вътрешни проблеми, породени от липсата на политически реформи, посочва Алексашенко в интервю за Дойче Веле. "Личната ми преценка е, че тази криза ще продължи дълго", предрича експертът.

Ако Алексашенко се окаже прав, икономическата криза в Русия може да доведе до силни социални напрежения, които на свой ред биха могли да предизвикат сериозни политически сътресения, предимно в Централна Азия. С други думи: руската криза има потенциал да дестабилизира целия регион.

Редакцията препоръчва