Докторе, мръзне ми главата... | Начало | DW | 21.12.2010
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Докторе, мръзне ми главата...

Eзиковият израз за едно и също нещо в различните култури е различен. Когато са тъжни, на германците им тежи на сърцето, при французите пък страхът "удря черния дроб". Какво представлява транскултурната психотерапия?

Разни хора, разни болежки

Разни хора, разни болежки

Транскултурната психотерапия, т.е. тази, която преминава отвъд културните граници, е млада наука. В началото й, преди около 20 години, стои неразбирателството. Оказало се, че медици и психотерапевти опирали до границата на възможното, когато трябвало да лекуват мигранти, например от Турция.

"Стигаше се до много недоразумения и провали в терапията. И естествено решихме да видим, на какво се дължи това", посочва психиатърът и психотерапевт Виланд Махлайт.

Symbolbild Depression Angst Verzweiflung

Депресия или нещо друго?

Къде е истинският проблем?

Проблемът е в разкриването на истинските симптоми на болестта, както и в това на проблемите да се гледа цялостно. Когато човек има болки в корема, например, да се изследват не само отделни органи, но да се взимат под внимание и душевните проблеми. Т.е. да се откриват истинските причини за страданията, които могат да бъдат изразени и по най-неочакван начин - като например: "измръзнала ми е главата".

Това е всъщност метафора за депресивно състояние. Или пък - "жлъчката ми се пукна", което означава, че някой е преживял шок. Различията в културните представи имат своя роля, но пък и не бива да се надценяват, казва психотерапевтът Ибрахим Йозкан от Гьотинген.

Според него, проблемът често се среща сред първото поколение имигранти, първите гастарбайтери, за които са типични схващания, отразяващи нивото на медицината от преди 40 години.

Психоза или депресия?

Йозкан вижда опасността тези пациенти да бъдат диагностицирани и лекувани неправилно, бъркайки например психозата с депресия. А подобни грешки могат да бъдат избегнати, ако терапевтите се вслушват по-внимателно и разпитват по-подробно, каквато всъщност е тенденцията напоследък:

Streit um Kopftuch in Frankreich

Проблематично е, когато превеждат роднини

"Чувствителността към тази проблематика расте постоянно и много от колегите полагат усилия да се измъкнат от стереотипите, така че да проведат адекватно лечение, което е индивидуално ориентирано и отчита културните различия", казва Йозкан.

Често обаче пречка за адекватното лечение е езикът, твърди психотерапевтката Ирмгард Демирол от Виена, която говори свободно турски. Тя подчертава, че психотерапията не е като ходенето по магазините.

"Моите клиенти го формулират така: не мога да се обяснявам на немски, не мога да разкрия вътрешните си усещания на този език. А при психотерапията става дума именно за това - за вътрешните подтици, които са много диференцирани, за чувства, за рефлексията на онова, което става вътре в отделната личност."

На лекар с преводач

От това, разбира се, не следва, че всеки терапевт трябва да започне да учи турски. Но според д-р Демирол трябва да съществува възможност за привличането на неутрален преводач. Защото обичайната практика да се използват за преводачи познати, роднини или собствените деца, може да се окаже проблематична:

"От една страна това са много лични, много интимни неща и впечатления, и то такива, които човек не би искал да разкаже и на най-близките си. В крайна сметка при психотерапията става дума и за тайни."

А тези тайни не бива да напускат кабинета на лекаря, тъй като именно това е предпоставката за успешното лечение.

Редакцията препоръчва