Докога Германия ще бъде ″публичният дом на Европа“? | Новини и анализи от Европа | DW | 13.02.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Докога Германия ще бъде "публичният дом на Европа“?

Германия има един от най-либералните в Европа закони за проституцията. Но все по-силно се чуват призиви за забрана на платения секс. Не по-малко разгорещен е и дебатът за ползите от подобна стъпка.

Проститутки седят на бара в публичен дом в Кьолн, Германия

Проститутки седят на бара в публичен дом в Кьолн, Германия

За депутатката от Социалдемократическата партия Лени Браймайер това е скандално: фактът, че в сегашната криза заради пандемията и съдържателите на (неработещите от година) публични домове в Германия получават държавни помощи. „Не може държавата да поддържа престъпници, предоставяйки пари на данъкоплатците на публичните домове, в които жени са принуждавани да проституират“, изтъква тя.

Призиви за забрана на платения секс

Браймайер е сред групата депутати, които настояват за забрана на платения секс в Германия – в съответствие с тъй наречения „северен модел“. Той криминализира не проститутките, а техните клиенти.

Редакцията препоръчва

В Германия проституцията е легална от 2002 година, а от 2017 действа закон за подобряване на условията на труд на жените, упражняващи тази професия. Публичните домове имат нужда от разрешително, а проститутките подлежат на регистрация. Досега в Германия обаче са се регистрирали едва 40 000 проститутки, макар реалният им брой да е някъде между 200 000 и един милион. Поради това мнозина смятат, че от закона няма особена полза – щом преобладаващата част от проститутките продължава да работи нелегално.

Германия – „публичният дом на Европа“

Досега обаче нито една от представените в Бундестага партии не е записала забраната на платения секс в програмата си. Според Лени Браймайер това, че Германия има толкова либерално законодателство в тази сфера и е смятана за „публичния дом на Европа“, се дължи на влиянието на бранша. „Индустрията, свързана с проституцията и с еротиката, има силно лоби у нас“, казва тя пред ДВ и допълва, че не може да става дума за никаква равнопоставеност на половете, щом единият може да купи другия.

Дебатът за затягане на законодателството за проституцията се разгоря с нова сила покрай пандемията. След като при първия локдаун през пролетта на миналата година публичните домове бяха затворени, редица депутати от различни партии, сред които и Браймайер, се обявиха за запазване на ограниченията в бранша и след отминаването на кризата. Натискът нараства, консерваторите също са за затягане на законодателството, а и ЕС настоява вече от години за промени и препоръчва въвеждането на „северния модел“.

За и против „северния модел“

Швеция въведе този модел още преди повече от 20 години и стана първата държава, променила посоката на криминализиране. Чрез санкционирането на клиентите вместо на проститутките би трябвало да се намали търсенето на платената услуга. Някои европейски страни приложиха този модел и също забраниха продажбата на секс: Норвегия, Исландия, Финландия, Англия, Франция, Италия. В Канада и в Израел също има сходни закони за проституцията. „Колкото повече държави възприемат този модел, толкова по-силен ще е натискът спрямо Германия“, убедена е Браймайер.

Хамбург, Репербан: проститутки настояват за отваряне на неработещите в пандемията публични домове

Хамбург, Репербан: проститутки настояват за отваряне на неработещите в пандемията публични домове

Но моделът има не само поддръжници в Германия – редица организации са против него, като сред тях са Германският женски съвет, Организацията за оказване на помощ при СПИН, Съюзът на германските юристки и други. Те излязоха със съвместна позиция против криминализирането на проституцията с аргумента, че това би навредило само на хората, които работят в бранша. Както пише в документа – ако сексуслугите се извършват „на тъмно“, ако съществува заплахата от глоба, на консултантските звена и на здравните служби ще им бъде по-трудно да осъществяват контакт с проститутките, за да ги информират за техните права и за възможностите да напуснат този бизнес. „Има жени, които по своя воля работят и печелят като проститутки. Вместо да се криминализират сексуалните услуги, би трябвало да се подобрят условията на работа и живот на жените в тази професия“, настояват организациите в позицията си.