Докладът на Пол Волкър за програмата на ООН ”Петрол срещу храни” е силно критичен | Новини и анализи по международни теми | DW | 04.02.2005
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Докладът на Пол Волкър за програмата на ООН ”Петрол срещу храни” е силно критичен

"Нека този, който е без грях, хвърли първия камък”, е написано в евангелието на Йоан. Ако всички, които са замесени в иракската афера на хуманитарната програма на ООН ”Петрол срещу храни”, се придържат към този библейски цитат, никой от тях няма да посегне към камъка на невинността. А замесени има много – доверени лица на генералния секретар на ООН Кофи Анан, членове на Съвета за сигурност, представители на

default

�мериканското правителство и на конгреса. Косвено или не всички те са помогнали по някакъв начин на Садам Хюсеин да натрупа богатства по време на наложените за цели 13 години санкции срещу иракската държава.

Докладът на Пол Волкър, ръководителя на комисията, разследваща предполагаема корупция в програмата на ООН ”Петрол срещу храни”, разкри вината както на генералния секретар на международната организация Кофи Анан така и на негови доверени лица. В своя списък на грешниците Пол Волкър обвинява ООН в редица допуснати нарушения при изпълнението на хуманитарната програма за Ирак. Според Волкър това се дължи най-вече на недостатъчния контрол на действията на организацията от страна на независими наблюдатели. В доклада на Волкър се посочва също, че директорът на програмата ”Петрол срещу храни” Бенон Севан е ходатайствал при сключването на договори за иракски петрол и е получавал пари за това. Въпреки твърденията на Севан, че никога не е препоръчвал определени петролни компании, разследването доказа, че той действително е участвал в подбора на купувачите на иракските петролни богатства. В продължение на дълго време Севан е създавал конфликт на интереси, се посочва в доклада на комисията, оглавявана от Пол Волкър.

Тези разкрития са добре дошли за онези представители на американската администрация, които от край време обвиняват главната квартира на ООН в ширещи се шуробаджанащина, корупция и липса на компетентност. Това е срамно за една организация, която се смята за олицетворение на глобалното добро. Срамно е и за Кофи Анан – мъжа, оглавяващ тази организация, мъжа, който бива наричан светския папа. Той се поддава явно повече отколкото е позволено на светските изкушения. Оправдани са отправяните към него упреци, че не е обърнал внимание на сериозни грешки в работата на организацията, че твърде дълго се е доверявал на личности като Бенон Севан.

Еастествено не е лесно да се управлява организация като ООН. От ръководителя на една организация обаче, която работи с милиарди, би трябвало да се очаква, че върши работата си с необходимата прозрачност и отговорност. Контролът от страна на независими наблюдатели е задължителен и неизбежен. Бавно, но сигурно Кофи Анан започва да проумява този факт. ”Предстоят основни промени”, обещава генералният секретар на ООН и допълва, че това ще стане по цивилизован начин. Той явно си е направил сметката без кръчмаря. В ролята на кръчмаря се явяват САЩ. Паредставители на правителството, конгреса и медиите чакат отдавна да настъпи техния час. Те не се интересуват толкова от реформите в Организацията на Обединените нации, колкото от това да измият ръцете си, прехвърляйки цялата отговорност на раменете на Кофи Анан. За да постигнат тази своя цел, те аргументират по следния начин: в следствие на незадоволителната работа на Кофи Анан Садам Хюсеин успява да натрупа богаства и по време на наложените срещу Ирак санкции, с които богатства той финансира подмолната дейност на терористични организации. С две думи: Анан е виновен. Тази на пръв поглед логична аргументация премълчава обаче факта, че Садам Хюсеин натрупва богатствата си не толкова чрез случаите на корупция в програмата ”Петрол срещу храни, колкото чрез контрабандата на петрол, за което обаче отговорността носят не Кофи Анан и ООН, а САЩ. Американците бяха тези, на които бе възложена задачата да предотвратят контрабандата с иракски петрол. Какво се случи обаче в действителност? Садам успя да припечели милиарди от тайни сделки с Йордания и Турция, и това със знанието и понякога дори с подкрепата на САЩ.