Добър ден, прокуратурата ли е? | Новини и анализи от България | DW | 06.12.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Добър ден, прокуратурата ли е?

Слави Трифонов трябва да има някаква много сериозна причина за доверието си към главния прокурор. И тази причина не ще да е свързана с професионалния път на Цацаров, пише Татяна Ваксберг по повод срещата им в понеделник.

Новият баща на народа изглежда се казва Сотир Цацаров. Откакто мина референдумът, главният прокурор плътно се ангажира с волята на “народа”, призовава политиците да се съобразят с нея, посреща инициатора на референдума в кабинета си, обсъжда с него сигналите за нарушения на вота, а накрая остави въпросния инициатор да твърди, че двамата са на едно мнение по много въпроси. Накратко: очевидно е взел въпроса присърце. И може би ще разследва сигналите за нарушения, макар че няколко институции вече отхвърлиха вероятността да има такива.

Защо го прави, е отделен въпрос, но едно е сигурно: шумът помага. Референдумът е шлагер собствено производство на най-гледаната телевизия в България, върти се по нея без прекъсване и с месеци не слиза от топ три на темите, захранени с максимални децибели. Дори и български главен прокурор би чул за какво става дума. “Дори”, защото местният главен прокурор обикновено не чува съобщенията, които му се отправят. Или пък ги чува слабо и с фонетично изкривяване, което е толкова драматично, че префасонира изцяло смисъла на посланията.

Да си припомним

Ето един пример: когато група хора искат от него да разследва Делян Пеевски и му изпращат данни за незаконното забогатяване на този депутат, той чува апела толкова накриво, че започва да разследва самите молители.

А понякога главният прокурор не чува дори и собствения си глас. Преди няколко години беше взел присърце още един проблем, възникнал покрай избори - когато се твърдеше, че има над 350 000 незаконно отпечатани бюлетини. И когато той самият уверяваше, че ще разследва случая. В обвинението се казваше, че става дума за престъпление, предизвикало недоверие към изборния процес и породило съмнения относно правилното функциониране на държавните органи. Само че вместо тези силни думи, в съдебната зала влезе един скромен държавен чиновник, обвинен горе-долу в това: че не е спазил длъжностната си характеристика, каквато, както се оказа впоследствие, и без това не е имал. Оправдаха чиновника, а главният прокурор не забеляза какво е станало. Толкова не забеляза, че дори не оспори оправдателното решение. Не чу и собствения си глас: тъкмо беше говорил за мащабно престъпление, довело до недоверие на хората в изборния процес, но ето, че по друг повод успя да вметне точно обратното: че новината за бюлетините, разпространена в деня за размисъл, не се е отразила на изборните резултати.

Слави Трифонов трябва да има някаква много сериозна причина за доверието си към главния прокурор. И тази причина не ще да е свързана с добрия слух на магистрата. Нито с отношението му към изборния процес. Нито с изискването за последователност. Нито с професионалния му път. Нито пък с рейтинга на институцията, която той оглавява. Навярно по-скоро е подушил, че са от една порода. И едва ли е сгрешил.

Татяна Ваксберг

Татяна Ваксберг

А сега да го кажем сериозно

Но шегата настрана. Прокурорът, който толкова силно се ангажира с политическия проект на една телевизия, твърде често досега е пропускал да се заеме с елементарната нужда на хората от справедливост. Неговата институция не разследва твърденията на банкера Цветан Василев за колосални престъпления, в които е въвлечено цялото ръководство на държавата. Не разследва скандалните факти, изнесени в записите на разговори между две съдийки. Не разследва и нито едно престъпление от омраза - включително и заканите на един министър, че няма да лекува ромите, защото били като скотове, както и думите на един депутат, че ромките били улични кучки.

Прокуратурата изостави и данните за това, че самият премиер покровителства престъпници (записите, известни като “Мишо Бирата”), както и уликите, че в миналото си на главен секретар на МВР премиерът навярно е имал връзка с убийството на Тодор Димов-Чакъра.

В малкото случаи, в които реално се задейства, институцията-планина роди мишка: не успя да докаже нито едно от твърденията за престъпления, извършени от Цветанов и Бисеров. Не успя да докаже и вече споменатата афера “Костинброд” - онова изборно нарушение в размер на повече от 350 000 бюлетини, размахвани като плашило по телевизията. Вярно, че ставаше дума за друга телевизия (ТВ7). И за инициатива, лансирана от друга телевизионна фигура (Бареков). Но защо ли да вярваме, че фарсът се побира в една-единствена серия, след като героите могат да запълнят и цял сезон?

Редакцията препоръчва