Добре, че са българите в чужбина | Новини и анализи от България | DW | 25.03.2014

Посетете новия уебсайт на ДВ

Разгледайте новия дизайн на dw.com. Все още не сме готови. Вашите впечатления ще ни помогнат да подобрим новия вид на уебсайта.

  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Добре, че са българите в чужбина

Българските сезонни работници и заселилите се трайно в чужбина емигранти отдавна са се превърнали в "спонсори на родината". Без техните парични преводи оцеляването на хиляди хора в България би било невъзможно.

Високата безработица в някои региони на България и по-доброто заплащане в чужбина карат всяка пролет хиляди българи да напуснат временно родината. Те се отправят към Германия, Гърция, Италия или към някоя друга страна от ЕС, където в продължение на няколко месеца работят по строежи, в туристическия бранш или пък в селското стопанство. С парите, които успеят да спестят, мнозина осигуряват оцеляването на своите близки в България.

Спонсори на държавата

Гурбетчийството става все по-важно за най-бедната членка на ЕС. По изчисления на икономиста Емил Хърсев, българите, работещи в чужбина, превеждат годишно между 800 милиона и 1 милиард евро към България. Почти същата сума се пренася в брой от самите гурбетчии при периодичното им връщане в родината. "Тези 2 милиарда евро, които представляват 5 на сто от целия БВП на България, са чист доход, готови пари за харчене, с които се плащат обществени поръчки. От тях обаче над 50 на сто заминават обратно към Западна Европа, тъй като с тях се заплащат услуги на европейски изпълнители и доставки", посочва икономистът. Той изтъква, че гурбетчиите внасят в националната икономика не само пари за издръжка на близките си и за спестявания, но и за инвестиции.

В интервю за Дойче Веле проф. Искра Христова-Балканска от Института за икономически изследвания при БАН уточнява, че паричните трансфери на по-квалифицираните български емигранти са доста по-значителни от сумите, които изпращат обикновените гурбетчии. "По-квалифицираните хора с професия обаче обикновено предпочитат да инвестират спечеленото в приемащата ги страна – за образование на децата, лична квалификация, собствено жилище, обзавеждане", изтъква тя. Проф. Христова-Балканска обобщава, че заселилите се трайно в чужбина емигранти и гурбетчиите се оказват основния източник на превежданите в България пари.

Легални и нелегални печалби

Сред гурбетчиите се откроява и една особено добре квалифицирана група - тази на лекарите, които работят в чужбина само по няколко дни. Особено често това се случва през уикендите, когато им се налага да заместят отсъстващи колеги или пък да попълнят дежурствата в тамошните клиники, след което се връщат в България със солидни суми. Според проф. Искра Христова-Балканска, за тези медици не е проблем да отсъстват дори цял месец от родината си, тъй като мнозина от тях имат договори с частни клиники в чужбина.

Ärztin auf Krankenhausflur

И мнозина медици се превръщат в гурбетчии - те работят само за по няколко дни в чужбина

От чужбина в България постъпват и доста големи суми, спечелени нелегално. Голяма част от тях е заработена от проститутки. По данни на ГДБОП и прокуратурата, през миналата година на Стария континент са проституирали около 20 000 жени с български документи. Между 15 и 20 на сто от заработените от тях близо 2 милиарда евро годишно се връщат в страната. Съвсем отделен е обаче въпросът, че 90 на сто от тези пари отиват в ръцете на сводници.

Гурбетчиите и рисковете

Катя Рибарова от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ дели българските гурбетчии на няколко групи: заминаващи с трудов договор, пътуващи по линия на някоя агенция за временна работа и такива, които напускат страната на свой риск. "Най-често се получава разминаване между договорените и реалните условия на труд, заплащането на гурбетчиите е по-ниско в сравнение с това на тамошните работници, съществува и опасност от заетост в сенчестата икономика, особено в строителството и селското стопанство. Вярно, че сега вече разполагаме с европейска директива и променено вътрешно законодателство, които уреждат подобни казуси, но рискове винаги съществуват", казва експертката.

Междувременно неотдавна Българската агенция за инвестиции похарчи над 70 000 евро по европейската програма "Конкурентоспособност" за срещи с български емигранти и гурбетчии в 11 европейски страни. Целта е била да ги убеди да се върнат да работят в родината. Представители на агенцията съобщиха, че интерес към всяка от 13-те срещи са проявявали не повече от шейсетина човека. Резултатите тепърва предстоят.

Редакцията препоръчва