Добра новина: самосрутват се | Новини и анализи от България | DW | 19.01.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Добра новина: самосрутват се

Това може да се тълкува и като добра новина: статуквото в съдебната система се озова в порочен кръг - самó предизвиква скандали, на които реагира все по-неадекватно. Самосрутването е вече пред очите на всички.

Коментар от Иван Бедров:

Рано или късно все стигаме до въпроса #Кой. Докато се питаме обаче кой точно от членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) е изпратил СМС на премиера Борисов по време на заседанието по скандала „Яневагейт“, може и да пропуснем по-важното. А именно, че с всеки изминал ден точно най-ревностните крепители на статуквото в съдебната власт ускоряват все повече неизбежната радикална съдебна реформа. Или поне убеждават с действията си все повече и повече хора в нейната необходимост. Звучи парадоксално, но само на пръв поглед. Да си припомним детайлите в тази история:

Скандалът

Съдържанието на изпратения СМС е добре да се цитира буквално: „Lozan Panov otnovo predlozi da Vi vikame vav VSS po zapisite za dvete kaki. Ne go priehme.”

Буквалното цитиране е важно, защото то казва достатъчно. Първо, съобщението е изпратено от участник в заседанието на ВСС с право на глас - „не го приехме“, т.е. член на ВСС. Не може да е министърката на правосъдието, защото тя не гласува. Изпратено е директно до премиера - “да Ви викаме“. Оттук нататък изявленията на премиерския съветник Яне Янев, че някой служител го информирал, а пък на него му било работа да информира премиера, са приказки за детската градина. Все още никой не се е сетил да твърди, че съобщението е манипулирано, но и за това не е късно.

Редакцията препоръчва

Второ, съобщението е препратено от премиера Борисов до председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов - това поне никой не е отрекъл. „Защо ми пратихте този СМС в този момент?", попита Панов спешно пристигналия на заседанието на ВСС Борисов. „Избрани сте за друга работа, не да ме викате", отговори премиерът. След което мнозинството членове на ВСС започнаха да пригласят, а председателят на Етичната комисия Ясен Тодоров заключи, че „е недопустимо председател на ВКС да държи сметка на министър-председателя“.

Това са очевидните и важни факти в този скандал. Те издават как премиерът гледа на ВСС и как мнозинството във ВСС гледа на премиера - ясно е кой е шефът. Всичко това се случва на домакинския терен на висшия (дори и името го казва) кадрови орган на независимата по Конституция съдебна власт.

Каскада от гафове

Сервилното поведение на мнозинството във ВСС провокира реакция от страна на останалите членове на Съвета. Деветима декларираха, че са готови да покажат публично разпечатки от мобилната си комуникация, за да докажат, че не те са изпратили СМС-а. Останалите отказаха или пък си намериха причина да отсъстват от извънредното заседание. Всяко действие на ВСС напоследък е като онзи куршум, с който целиш два заека. От една страна несъстоятелността на този ВСС става ясна за все повече хора, а от друга се провокира съпротива отвътре. Така всяко действие се превръща в гаф, с който статуквото не само се саморазобличава, но и разширява вътрешната си опозиция.

Когато ВСС трябваше да извърши проверка по изтеклите разговори между съдийките Янева и Ченалова, в които се говори с конкретни имена за зависимостите в съдебната власт, кадровиците предпочетоха да обявят записите за манипулирани. Резултатът е, че никой не повярва, а и Ченалова продължи разказа си и заяви в прав текст, че делото за КТБ е разпределено съвсем неслучайно. Когато председателят на ВКС Лозан Панов призова „Стига вече толкова!“, ВСС започна бутафорна проверка срещу него за „политическо изказване“. Резултатът бе, че повече хора се поинтересуваха от речта на Панов, а повече съдии събраха смелост и заявиха в подписка „Стига вече толкова!“.

Когато ВСС трябваше да открие кой се отчита на премиера със СМС-и, а премиерът трябваше да обясни какъв знак е дал с препращането на съобщението, дежурните защитници на статуквото измислиха версията с третия човек. Дори и само личният състав на публичните говорители на това статукво е достатъчен като послание - Яне Янев, няколко кафяво-жълти сайта и лирическият герой Калоян Стоев. Толкова могат.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Ivan Bedrov

Иван Бедров

Девет месеца по-късно

Как се стигна дотук, е тема на друг анализ. Очевидното обаче е, че системата се саморазкрива, саморазобличава и самосрутва. На този фон България очаква поредния доклад на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка за напредъка в областта на правосъдието и вътрешните работи. Този път обаче няма никакво значение дали докладът ще е остър и директен или ще намеква за проблемите с обтекаеми фрази. Самосрутването е пред очите на всички и вече няма аргументи срещу нуждата от радикална реформа. Е, винаги я има версията за „заговор за дестабилизация“, но ако някой приеме това насериозно, трябва да си спомни, че всичко тръгна от премиера Бойко Борисов. На 16 април миналата година той обяви планове за конституционни промени, които да прекратят мандата на този ВСС, защото "така иска Брюксел, така искат и хората". Девет месеца по-късно с публиката се случи нещо необратимо - тя окончателно се убеди в необходимостта от реформа. Въпросът е какво се случи с Борисов в тези девет месеца.