Добра или лоша беше за България 2015-та? | Новини и анализи от България | DW | 19.12.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Добра или лоша беше за България 2015-та?

Една държава може да се управлява с лоши закони и с добри служители, но не и с добри закони и калпави чиновници: за днешна България тази стара истина е остро актуална, сочи в интервю за Дойче веле д-р Марко Арндт.

Дойче веле: Като пряк наблюдател на политическите процеси в България - с какво ще запомните 2015-та година?

Марко Арндт: 2015-та не беше лесна година нито за България, нито за Европа. Продължителната гръцка финансова криза през лятото беше засенчена от невиждана бежанска вълна през Балканите към Европа. И в двата случая решението на възникналите проблеми е все още много далече. Към напрежението трябва да се добави и случващото се между Русия и страните от Черноморския регион. На този фон България продължава да е своеобразна котва на стабилността в Европейския югоизток. В сравнение с периода 2013-2014 г. предвидимостта в развитието на страната значително се е подобрила. Но с декларацията в прав текст на премиера Борисов, че е готов да даде живота си, за да пази постигнатото равновесие, той, разбира се, определено надскача рамката на служебните си задължения ...

Дойче веле: Защо гласуваните промени в Конституцията оставят впечатление за половинчата и недовършена съдебна реформа?

Марко Арндт: Големите проблеми за провежданите от кабинета реформи произтичат от съотношението между парламентарните сили. Ето защо извършените конституционни промени по отношение на съдебната власт са като цяло успешни, независимо от това, че можеха да бъдат и по-дълбоки. Някои от възникналите проблеми на реформата са разрешими. Например чрез Закона за съдебната власт правителството има шанс да намали влиянието на прокурорската квота в разделения Висш съдебен съвет. По въпроса за свръховластяването на своя главен прокурор България може да потърси решения от опита на други страни. В това отношение пример може да бъде и Германия. Там федералният прокурор е подчинен непосредствено на правосъдния министър. В България позицията на главния прокурор е отживелица на политически зависимото правосъдие по времето на комунизма. Време е обаче тази наистина прекалено независима позиция да се преосмисли, което засега обаче не е част от съдебната реформа.

Bulgarien Proteste in Sofia nach dem Rücktritt des bulgarischen Justizministers Hristo Ivanov

Кадър от протест след оставката на правосъдния министър Христо Иванов

Дойче веле: Липсата на адекватни закони ли пречи на правораздаването в България?

Марко Арндт: Бисмарк е казал, че една държава може да се управлява с лоши закони и с добри държавни служители, но не и с добри закони и с калпави чиновници. Законите в България са напълно достатъчни, но държавният апарат и най-вече правосъдието функционират с прекалено нисък капацитет на полезно действие, който в съдебната система би трябвало да достига поне 90%. А това не се случва само и единствено с нови закони и нови комисии за борба с корупцията... В това отношение много са важни професионалната етика и моралът на държавните служители и юристите. За мое учудване като че ли в Румъния по-бързо намериха решение на проблема с борбата с корупцията и някои високопоставени тамошни политици се оказаха в затвора. Вероятно това е свързано с промяна в етиката на румънските магистрати. Но вече се чуват и гласове, че новите институции и мерки за борба с подкупността се използват също така и за разчистване на политически сметки.

Ако в България има политическа воля, страната може да се справи с политическата корупция и без приемането на специални закони – сегашното законодателство е предостатъчно. Въпросът е обаче във волята и в етиката на тези, които го прилагат. В това отношение ролята на прокуратурата е решаваща. Навярно България ще се нуждае от втора съдебна реформа с оглед на липсата на отчетност на главния прокурор и заради неговата несменяемост в рамките на дългия му мандат. Не може в една правова държава да има длъжност, която да е безотчетна. Затова ако българите не искат над главния им прокурор да седи само Дядо Господ, са необходими съответните промени. Във всеки случай настоятелно съветвам партньорите от сега управляващата дясна коалиция между ГЕРБ и Реформаторския блок да останат заедно, защото съставянето на ново правителство или провеждането на предсрочни избори ще поставят България отново в опасна ситуация. Според мен, засега няма разумна алтернатива на сегашното управление. Освен това резултатите от наскоро проведените местни избори показаха, че сегашната коалиция не би могла да завоюва над две трети от парламентарното представителство, които са необходими за по-радикална съдебна реформа с промяна на прокурорската квота във ВСС. Бившият вече правосъден министър Христо Иванов свърза участието си в правителството именно с тази промяна, но не можа да я постигне главно заради съотношението на силите в Народното събрание. Надявам се обаче Реформаторският блок да остане в правителството като по-добър избор за България.

#

Leiter der Konrad-Adenauer-Stiftung Sofia Bulgarien Dr. Marko Arndt Porträt

Д-р Марко Арндт, шеф на софийското бюро на фондация "Конрад Аденауер"

Дойче веле: Кои са основните външни опасности и предизвикателства за България през идната 2016-та?

Марко Арндт: Решаващото обстоятелство за външната сигурност на България в обстановката на руската експанзия в Черноморския басейн и Близкия изток е членството на страната в НАТО и Европейския съюз. Ето защо Бойко Борисов съвсем правилно не се съгласи предлаганият от „Газпром“ "Южен поток" да бъде изграден в противоречие с европейското законодателство. Политиката на България спрямо Русия е вече напълно хармонизирана с общоевропейските позиции и страната подкрепя санкциите, наложени на Москва. Руският натиск на юг все пак бе отслабен след решителния отговор, който срещна край турско-сирийската граница. Путин обаче продължава да разсъждава като политик от 19-ти век.

Дойче веле: Заплашени ли са България и Европа от нови бежански вълни?

Марко Арндт: Проблемът с притока на бежанци в България беше много по-остър преди една или две години, отколкото сега. Бежанските центрове в страната вече са полупразни, а повечето от пребиваващите в тях търсещи закрила хора се озоваха в Германия. Берлин се опита да облекчи страданията на бежанците край унгарските граници, но вече на всеки е ясно, че Германия не може да приема по над 1 милион имигранти и бежанци годишно, както се случи през настоящата 2015-та.

Редакцията препоръчва