Дисниленд ″България″ | Новини и анализи от България | DW | 16.03.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Дисниленд "България"

В България е в ход същинска диснификация*: дотук са построени над 30 крепости, които струват по 4-5 милиона; подготвят се нови 100-200. Но даваме ли си сметка за драматичния ефект от този историко-туристически хибрид?

Коментар от Ивайло Дичев:

Внимателният наблюдател със сигурност си е дал сметка как наследството ни неусетно премина от идеологическия фронт на етно-национализма към царството на бизнес-предприемачеството. Строят се нови крепости в стил Балдуиновата кула, къде по легенди, къде по художествени хрумки на историци, къде със съвременни инженерни решения. Имаме археологически парк "Тополница", самодеен Джурасик ("Дино") парк край Пазарджик с бетонни динозаври, които си съперничат по автентичност с крепостната стена в Созопол.

Тихата революция на "българщината"

Всяка новопостроена старина се "социализира" с ритуали и творчески разработени автентични празници, където тракийски девойки се кичат с рози**, християнски празници съжителстват с кукери, местни продукти са турски внос, а заветната цел е да се попадне в книгата на Гинес. Около новите наследства кипят исторически възстановки, къде спонтанни, къде по проект. И тук - тихата революция на "българщината". Доскоро беше немислимо да се възстановяват събития без пряко отношение към етно-националната идеология: моделът задаваше Патриаршеската църква на Царевец, с вечния огън на героите, построена при комунизма. И ето, че днес бизнес-преориентацията все по-често се насочва към римски времена, като дори незначителна стражева крепост като Цари Мали град (чието име дори не е запазено!) се превръща в ценен ресурс на местната общност, която, както всяка друга общност в България, залага в плановете си за устойчиво развитие именно привличането на туристи.

Не знам дали си давате сметка каква революция преживяваме. Доскоро историческите възстановки пресъздаваха само победи над турците, с доказан национално-терапевтичен ефект. И ето, че днес първо на Дунава, после все пó на юг започват да се разиграват битки на римляни срещу хуни, кумани, славяни. Кой знае, може един ден предприемчив деятел да зарадва германските туристи с готи, а ирландските - с келти, все обитавали нашите земи.

"Всеки град - с крепост!"

Представете си мащаба на диснификацията***: дотук са построени трийсет и няколко крепости по 4-5 милиона парчето; чувам, че се готвят нови 100-200 според повелята на един от историците-бизнесмени: "всеки град - с крепост". "Калето" край Мездра, "Кракра" - Перник, "Щипон" - Костенец, "Перистера" - Пещера, "Туида" - Сливен... Навсякъде фестивали, възстановки, дегустации. От една страна има едни европейски пари, които трябва да се вземат (нямало как да се контролира този тип харчове, защото всяка страна си решавала кое е наследство!), от друга страна местният бизнес натиска за обществени поръчки, от трета общината се бори за слава, от четвърта едни съмнителни експерти заработват щедри хонорари, като яростно тъпчат всеки опит за критика в съюз с жадните за национална гордост медии.

Bulgarien Festung Tuida

Обновената крепост "Туида" край Сливен беше открита официално в края на 2014 година

Икономиката е едната страна на въпроса. Очевидно е, че когато едно и също нещо се предлага в големи количества, цената пада. Нашите селяни така се чудят защо миналата година само Иван посади домати и спечели, пък сега всички посадихме и загубихме. Ще загубят всички, бъдете сигурни! Впрочем, каква точно възвръщаемост може да се очаква от входните билети за една крепост, аз лично не разбирам - по света музеите обикновено са на субсидия. А няколкото люлки (наричани "атракциони") и сергии за сувенири едва ли ще избият вложените милиони. Вярно, че след години ще се отвори работа за фирми по разрушаването на всичко това, вярно, че пак ще се усвояват европари за съживяване, примерно, на съсипания бряг край Яйлата - но това все пак ще е в мандата на други кметове.

Лично аз съвсем не съм противник на тематичните паркове с цел увеселение. Този бизнес е по цял свят в разцвет през последните петнайсетина години. Хората искат да излязат с децата, да изпитат някакви удивления, да се повозят на влакче, да изядат нещо странно и, разбира се, да качат много снимки във Фейсбук. Дисни сътвори света на приказките, Юнивърсъл студиос ви въвежда в декорите на любимите ви филми, край Нагасаки можете да се разходите в пресъздаден едно към едно холандски град; край Пекин пък имате всичко на едно място - от пирамидите до копенхагенската русалка. Някъде има малко национален момент, например в парка на Дикенс в Лондон или в "Астерикс" на запад от Париж, където галите продължават гордата битка с Юлий Цезар (румънците все още се колебаят дали да построят своя парк "Дракула", разкъсани между гордост и бизнес). Другаде търсят педагогика, например в мексиканската верига "Кидзания", където децата играят роли на възрастни в един построен за тях по-добър град на бъдещето.

Нашите "атракциони"

Нали се досещате какво прави такива тематични паркове успешни? Новото, неочакваното, екзотичното. И нали разбирате, че за да има възвръщаемост подобен парк, той не може да разчита на местната и дори национална общност - нужни са огромни потоци от хора, мощна концентрация на пари и идеи. Вероятно успех в България могат да имат 2-3 оригинални увеселителни парка, но за 200 няма пазар. И няма нужда да съм икономист, за да ви го кажа. Според мен единствено "Багатур" вървят в тази откровено художествена версия, превръщайки прабългарското в популярна култура без много претенция за достоверност. Няма нищо лошо в това да се „кефим” на наши си, родни Астерикс и Обеликс. Важно е само да не губим чувството си за хумор.

Ivaylo Ditchev

Ивайло Дичев

Нашата Дисни-индустрия не следва традицията на Луна-парка от моето детство, а се е вкопчила в националната идеология: тя мисли, че може да продаде предишните гордости като атракциони. Римляни, ама наши - бъдещи хайдути, така да се каже. Малко бутафорийка, както се изрази министърът на културата, за да върви алъш-веришът. Къде е проблемът? Вероятно промискуитетът между идентичност и забава се дължи преди всичко на това пусто еврофинансиране, което се отпуска именно за култура, без да осъществява контрол над проектите - защото културата си е национална работа, според правилата на ЕС. А кой решава коя култура е важна? Ами който вика най-силно, тоест - предишните идеолози, преобразени в бизнесмени. Така България се подменя пред очите ни и постепено ще започнем да се чувстваме чужденци в нея. Колко по-добре щеше да е да следваме азиатския пример и да си строим холандски градове!

Комерсиализиране на собственото аз

Защото историко-туристическият хибрид има един драматичен резултат: разрушава националната идентичност, защото е трудно жив човек да живее с усещането, че е бутафорен. Не знам дали сте забелязали, че туристическите народи са малко особени, нямат сцепление, слаби са моралните им устои, лесно се разбягват. Комерсиализирането на културата - комерсиализирането на собственото аз - е една от причините. Произвеждайки я за продажба на туристи, ние започваме да я възприемаме по един циничен начин - и в крайна сметка развиваме този цинизъм и към самите себе си. Знам, че нито можем, нито трябва да спираме индустрията на забавлението. Трябва обаче с всички сили да браним онази стена, която го разделя от сериозното възприемане на миналото.

* На тази тема ще проведем дебат на 17.03. от 18 часа в Червената къща в София с участието на Георги Вълчев, Райна Гаврилова и други колеги.

** Розовото производство идва тук по османско време.

*** За икономическата страна на въпроса виж Георги Вълчев, "Случаят Белчин", бр. 12 СеминарБГ на: http://www.seminar-bg.eu/

Реклама