Дилемите на избирателя | Новини и анализи от България | DW | 30.09.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Дилемите на избирателя

Очакват ни поредните избори. Изследванията на социолозите би трябвало поне малко да ни ориентират из партийно-пропагандната мъгла. Но какво ни казват и какво премълчават техните проучвания, пита се Мирела Иванова.

Години наред преди да почине, големият немски българист Норберт Рандов при всяко свое идване в България обичаше да казва, че най-добре се информира за нагласите и обществената атмосфера в страната ни от най-сигурната и безпогрешна социологическа агенция в София: таксиметровите шофьори. Това бе донякъде шега, но донякъде и истина. Аз също твърдя, че всекидневно извършвам “тайните” си социологически проучвания в обществения транспорт.

Друг интересен източник са анкетите на някои медии в интернет: в два от големите и интелигентно списвани всекидневници например експериментално гласувах и забелязах, че резултатите създават по-скоро общ портрет на читателската аудитория, отколкото да дават ориентири за нагласите на повечето българи. Неслучайно и в двете анкети разликите между ГЕРБ и БСП не са повече от 4%, ДПС не достига дори процент и половина, а Реформаторският блок има впечатляващите 12, 84 на сто от гласовете, респективно 17, 92%.

Какво (не) ни казват социологическите проучвания?

Естествено преди парламентарните избори не можем да разчитаме на подобни спонтанни прогнози “по стъгди и седенки”. Длъжни сме да се обърнем към цифрите, които ни предлагат социологическите агенции с утвърдени, все едно спорни или безспорни имена и да се опитаме да проумеем настроенията и отвъд прогнозирания резултат. Според проучванията от последните две седмици вече имаме предизвестен победител, “с малко, но завинаги”, ако си припомним крилатата фраза от началото на демократичните промени у нас.

ГЕРБ като че ли набира все по-голяма преднина, като цифрите се колебаят от 26,8 процента в проучването на “Медиана” до 36,5% при “Екзакта”, с уговорката, че втората агенция прави анкетата си само сред твърдо решилите да гласуват българи. Според данни на “Сова Харис” пък 43.2 % от гласоподавателите биха гласували за ГЕРБ. Защо партията на Бойко Борисов така категорично изпреварва основните си опоненти от БСП е въпрос с не един и два правилни отговора, най-простият от които би трябвало да звучи горе-долу така: насред безсилието, излъчващо се от държавата, гласоподавателите се ориентират към партия, която се свързва със сила.

Без категорична прогноза

Taxi in Sofia

Таксито като социологическа агенция

Няма категорична прогноза колко още партии и коалиции, освен първите три, ще влязат в бъдещия парламент: говори се за три, дори четири. Засега поне изглежда ясно, че Патриотичният фронт изпреварва “Атака”, но дали ще прекрачи бариерата от 4% си остава загадка. Изглежда по-умереният и некреслив национализъм взема връх пред агресията и посланията, някои направо немислимо зловещи, а други утопично неизпълними, с които атакистите провокират най-тъмните страни на човешкия характер.

Подир всяко новопоявило се социологическо проучване “извират почти гейзерно” множество всезнаещи спекулации по казуса “формиране на широка коалиция”, възможна ли е тя у нас, кого ще включи, публична и регламентирана или тайна и задкулисна ще бъде?

Във факта, че предизборната кампания тече доста вяло, има и нещо добро: дистанциране от еуфорични емоции, опит за разумно вглеждане в партийните програми и личностите, които ги пропагандират, не-утопични очаквания. Долавят се, ако трябва да бъдем честни, и доста страхове: от безпардонната арогантност на бъдещите победители, например, от още по-драматичен социален упадък, от партийни метли, от ново “съзаклятие на политическата върхушка” за сметка на гражданите - все насъщно важни неща, за които социологическите прогнози и сухите цифри не могат да ни разкажат.

Редакцията препоръчва

Реклама