Джихадът като рекламна война | Новини и анализи по международни теми | DW | 19.11.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Джихадът като рекламна война

Западът не противодейства ефективно на рекламната стратегия на "Ислямска държава", а тя успява да се популяризира дори чрез западните медии и социалните мрежи. Къде грешим? Коментар на Торстен Бренер.

Преди дни терористите от "Ислямска държава" разпространиха ново видео с обезглавяване на заложник: този път това беше американски доброволец. Само за минути то се появи по всички западни медии и зае челно място в емисиите на CNN и N24, на Дойче Веле и други водещи западни издания. Би трябвало да си зададем въпроса дали това е най-добрият подход, при положение, че очевидно става дума за пиар-офанзива на ислямистите с добре пресметното въздействие? Колкото и зловещ да е показаният варварски акт на обезглавяване, той все пак не заслужава да авансира до водеща световна новина, защото едно-единствено убийство не променя по никакъв начин ситуацията в Ирак и Сирия, където "Ислямска държава" се опитва да изгради своя халифат. Даже по-лошо: превръщайки всяко съобщение за обезглавяване във водеща новина, фактически попадаме в капана, съзнателно заложен от стратезите на "Ислямска държава".

Отмъщение, слава и отзвук

Подобно на всяка друга терористична групировка, и "Ислямска държава" иска да постигне три основни неща: отмъщение, слава и обществен отзвук, посочва ирландската изследователка Луиз Ричардсън. Но докато за отмъщението те са способни да се погрижат и сами, за да получат слава и обществен отзвук, терористите се нуждаят и от нас. Защо в такъв случай предоставяме на "Ислямска държава" време за безплатна реклама, тиражирайки в медиите всяка екзекуция? Ако западните медии вече не обръщат толкова голямо внимание на обезглавяванията, това ще попречи на ексремистите да преследват рекламната си стратегия.

Още по-важен е въпросът за правилната политическа реакция. За съжаление контрапродуктивните предложения на някои западни държави тук водят към погрешен път. Британският премиер Дейвид Камерън например гледа на интернет като на "дивия запад" на джихадистите, който на всяка цена трябва да бъде поставен под тоталния контрол на правителствата. В своя реч в Бризбейн Камерън заяви, че "не бива да допускаме интернет да се превърне в неуправляемо пространство". Новият шеф на британската служба за електронно разузнаване (GCHQ)

Робърт Ханигън дори предупреди, че Фейсбук и Туитър са се превърнали в нов "контролен център" на терористите. Според Камерън фирмите имали "социална отговорност" да упражняват цензура и да свалят от интернет всички екстремистки съдържания.

Ролята на социалните медии

Islamischer Staat IS Video Social Media Twitter

Рекламно видео на "Ислямска държава" в социалните мрежи

Подобни разбирания игнорират обстоятелството, че социалните медии са и място, от което могат да се набират информации за самите терористи. Американските експерти Джеръми Шапиро и Дан Байман бяха категорични в това отношение: "Най-малкото е, че оттам тайните служби могат да научат повече за оновните начини, по които се набират нови джихадисти. А в най-добрия случай службите наистина биха могли да влязат в контакт с реални и потенциални терористи и да им подхвърлят подвеждащи информации". Дори и само поради това ползата от установяването на плътна цензура би била доста съмнителна.

Още по-неподходящи са предложенията на шефа на британската служба за електронно разузнаване Ханигън и на директора на ФБР Джеймс Коми за установяването на още по-тясно сътрудничество между правителствата, тайните служби и големите технологични концерни. Ханигън недоволства от това, че терористите имат възможност да злоупотребяват с техните технологии. За пример той посочва методите за кодиране на електронната поща. Според Ханигън - по-рано способите за кодиране или анонимизиране на информацията са били достъпни само на най-рафинираните престъпници или на държави, докато днес те са общодостъпни, благодарение на това, че кодирането вече се предлага като стандартна услуга. Ханигън и Коми настояват за пълна забрана на кодирането на информации. Те явно забравят, че става дума за единствените достъпни за журналисти, опозиционери и граждани средства, които ги предпазват ефективно от масовото шпиониране.

Редакцията препоръчва